Позоваване на последствия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Позоваване на последствия, познато още като argumentum ad consequentiam, е вид аргумент, в който предпоставката (най-често някакво убеждение) се представя за вярна или невярна въз основа на това дали последствията от нея са желани или нежелани. Този аргумент е вид логическа заблуда и е базиран на позоваване на чувства, защото желателността на последствието не адресира истинната стойност на предпоставката. Друг проблем с позоваването на последствия е, че когато се приписва желателност на последствията, това прави аргумента съществено субективен.

В логиката, за позоваване на последствия се считат единствено аргументите, които отстояват истинната стойност на предпоставката (вярно или невярно) спрямо последствията; за позоваване на последствия не се считат аргументите, които адресират желателността на предпоставката (добро или зло или морално или неморално) вместо нейната истинност. Следователно, аргумент, който е базиран на позоваване на последствия е валиден в етиката. Таква аргументи са основоположни на редица морални теории, главно свързани с консеквенциализма.

Позитивна форма[редактиране | edit source]

Ако P, то Q.
Q е желателно.
Следователно, P е вярно.

Негативна форма[редактиране | edit source]

Ако P, то Q.
Q не е желателно.
Следователно, P не е вярно.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Appeal to consequences“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.