Порцеланова копринка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Порцеланова копринка
Coprinus comatus JPG1.jpg
Порцеланова копринка
Класификация
царство: Fungi Гъби
отдел: Basidiomycota Базидиеви гъби
клас: Homobasidiomycetes
разред: Agaricales
семейство: Coprinaceae Копринкови
род: Coprinus Копринки
вид: Coprinus
comatus
Порцеланова
копринка
Научно наименование
Уикивидове Coprinus comatus
(O.F. Müll.) Gray

Порцелановата копринка, наричана също Чернилка или Воловарка[1] (Coprinus comatus), е базидиева гъба от род копринки на семейство Coprinaceae.

Характерни белези[редактиране | edit source]

  • Гугла:

Шапката е висока от 8 до 14 cm с диаметър 3 до 6 cm. Първоначално е продълговато яйцевидна или цилиндрична, по-късно придобива звънчевидна форма. На цвят е порцелановобяла със светлокафяв качулат връх. Периферията е леко розова, по-късно виолетова, а при старите екземпляри чернееща до черна. Повърхността е радиално набраздена с широки охрени до светлокафяви керемидообразно наредени люспи. Ръбът първоначално е подвит навътре. Сраснал е с пънчето посредством ципесто частично покривало. По-късно започва да се изправя и да се набраздява. При най-старите екземпляри се извива леко навън и започва да загнива.

  • Месо:

Месото е много тънко, меко и нежно. На цвят е бяло. При най-старите екземпляри почернява и се втечнява.

  • Ламели:

Ламелите са нагъсто разположени. Широки до 10 mm. Свободни от пънчето. На цвят са бели, по-късно розови, виолетови и накрая почерняват и се втечняват.

  • Споров прашец:

Спорите са елипсовидни или яйцевидни, гладки с тъмнокафяв цвят. Споровата течност е черна.

  • Пънче:

Пънчето е с височина 10-20 cm и широчина 1-2 cm. Има нишковиден строеж. Жилаво е, кухо с цилиндрична форма. На цвят е копринено лъскаво с бял подвижен пръстен. Пръстенът е остатък от първоначалното частично покривало. В основата си има удебеление, което прилича на луковица.

Събиране, съхранение и използване в кулинарията[редактиране | edit source]

Гъбата обича богата почва и расте върху тор, наторена почва в дворове, градини, ливади, пасища и др. от края на пролетта до края на есента (от май до ноември). Има много добри вкусови качества. Вкусът е приятен с характерен за повечето гъби аромат. Употребява се само в свежо състояние само в млада възраст преди още плодните тела да са потъмнели. Не е подходяща за консервиране чрез стерилизация и сушене. Може да се приготвя на супа, готвено ястие или пържена в олио, маргарин или краве масло. Гъбата няма отровен двойник.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 111.

Вижте също[редактиране | edit source]