Постойна (пещера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Концертната зала в пещера Постойна
Jamski Dvorec.jpg

Пещерата Постойна (на словенски Postojnska jama, Постойнска яма) е карстова пещерна система с дължина 201 570 метра и дълбочина 1215 метра, намираща се на около 10 километра край словенския град Постойна. Тя е най-дългата пещерна система в страната и една от най-значимите ѝ туристически дестинации. Предлага най-дългия туристически пещерен маршрут в света: 5,23 километра. Пещерата е хилядолетно дело на река Пивка.

За първи път е описана през 17 век от Янез Вайкард Валвасор, а нови разкрития през 1818 година прави местният жител Лука Чеч, докато подготвя известната тогава част от пещерата за посещение от първия австрийски император Ференц I. През 1819 Постойна е отворена за посещения и Чеч става първият официален гид из пещерната система. През 1872 година са положени релси за туристическо влакче, което отначало било бутано от самите гидове, а в началото на 20 век вече се задвижвало от парен локомотив. Още по-популярна пещерата става след 1884 година, когато е електрифицирана, изпреварвайки дори Любляна, столицата на австро-унгарското херцогство Карниола, в чиято тогавашна територия лежала Постойна. След 1945 година, парният локомотив е заменен с електрически.

В Постойна живее ендемитът пещерен протей (или още човешка рибка), който е най-голямото пещерно земноводно в света. Туристическият маршрут в Постойна минава край аквариум с протеи. Те могат да бъдат видени и в пещерата Баредин край град Пореч в Хърватия.

В пещерата редовно се организират концерти, поради добрата ѝ акустика.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Postojna Cave“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.