Рогови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рогови
Barrel6.jpg
Бъчвовидна гъба (Xestospongia testudinaria)
Класификация
царство: Animalia Животни
подцарство: Parazoa Паразоа
тип: Porifera Водни гъби
клас: Demospongiae Рогови
Научно наименование
Уикивидове Demospongiae
Sollas, 1885
Подклас
Обхват на вкаменелости
камбрий – настояще

Рогови водни гъби (на латински: Demospongiae) са най-големият клас в тип Porifera. Тяхните „скелети“ са изградени от частици, състоящи се от влакна на протеина спонгин или от минерала силициев диоксид, или и двете. Когато са включени частиците на силициевия диоксид те имат различна форма от тези, на подобните силициеви гъби (Hexactinellida).[1] Demospongiae включват 90% от всички видове гъби и имат предимно леоконидна (виж) структурата.

Повечето от тях са морски обитатели, но някои живеят в сладководни води. Някои видове са ярко оцветени и има голямо разнообразие във формата на тялото, най-големите видове достигат над 1 метър в диаметър[1] Размножават както полово, така и безполово.

Произход[редактиране | edit source]

Demospongia имат древна история като първите вкаменелости с тях са включени в депозити от прекамбрий от края на криоген (периода „Снежна топка“), където тяхното присъствие е било открито от фосилизирани стерани, въглеводородни маркери, които са характерни за клетъчните мембрани на водните гъби, а не от преки вкаменелости на самите гъби. Те представляват непрекъснат 100 милиона годишен химически запис на изкопаеми демоспонги до края на неопротерозой.[2] Най-ранният риф с водни гъби е датиран към ранния камбрий, представен от малък биохерм (древен органичен риф), изграден от археоциатидис и калцирани микроби в началото на камбрий (около 540-535 Ма), намерени в югоизточната част на Сибир..[3]

Съществуващите Demospongiae са организирани на 14 разреда, които обхващат 88 семейства, 500 рода и повече от 8000, описани видове.

Хупър и ван Соест дават следната класификация на Demospongiae в разреди:[1]

Все пак молекулярни изследвания показват, че Homoscleromorpha може да не принадлежи в този клас и може да се наложи класификацията да бъде ревизирана.[4]

Размножаване[редактиране | edit source]

Сперматоцити се развиват от трансформацията на хоаноцити, а ооцитите възникват от археоцити. Повторното делене на зиготата се извършва в мезохила и се образува паренхимела, ларва съставена от по-големи вътрешни клетки, заобиколен от малки, външни флагелирани клетки. В резултат ларва навлиза в канала на централната кухина и се изхвърля чрез изходящия ток.

Методи на безполовото размножаване включват, пъпкуване както и формирането на гемули.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Barnes, Robert D.. Invertebrate Zoology. Philadelphia, PA, Holt-Saunders International, 1982. ISBN 0-03-056747-5. с. 105–106.
  2. Gordon D, Love et al., "Fossil steroids record the appearance of Demospongiae during the Cryogenian period", Nature, 2009
  3. Robert Riding and Andrey Yu. Zhuravlev, "Structure and diversity of oldest sponge-microbe reefs: Lower Cambrian, Aldan River, Siberia", Geology 23.7 (July 1995:649-52) doi:10.1130/0091-7613(1995)​023<0649:SADOOS>​2.3.CO;2
  4. C. Borchiellini, C. Chombard, M. Manuel, E. Alivon, J. Vacelet, and N. Boury-Esnault (2004). "Molecular phylogeny of Demospongiae: implications for classification and scenarios of character evolution". Mol. Phylogenet. Evol. 32 (3): 823–37. PMID 15288059.