Самомразещи се евреи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Самомразещите се евреи е термин, използван за описание на интересен феномен - евреи, които според останалите са с антисемитски убеждения или участват в антисемитски изяви.

Концепцията придобива популярност след 1930 г., когато излиза книгата на Теодор Лесинг на немски Der Jüdische Selbsthass. След Холокоста терминът се превръща в нещо като ключ към "стената на срама" и особенно по времето на Студената война във връзка със световните дебати за ционизма. Подобни обвинения се хвърлят върху всеки член на общността който бива изправян пред останалите, като се твърди даже че самомразещите се евреи са се институционализирали в обществено движение.

По принцип главното обвинение срещу самомразещите се евреи е че са опасна опозиция на официалната израелска политика, както и че са против съществуването на държавата Израел. [1] Обвинявани са и че подкрепят "новия антисемитизъм". [2] Понятието е познато още от полемичната употреба от Теодор Херцел на термина "антисемит от еврейски произход". Някои учени са на мнение, че концепцията на еврейската самостоятелна омраза се основава на есенциализма (втора същност) на еврейската идентичност.

Терминът се използва и в еврейските издания като критика в редица контексти, например в изкуството срещу изпълнител или артист, който описва евреите негативно. По тази причина терминът има най-широка употреба най-вече във връзка с дебатите по американската политика към Израел, като има много синоними.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Sander Gilman, "Jewish Self-Hatred: Anti-Semitism and the Hidden Language of the Jews," Baltimore:Johns Hopkins University Press 1986, pp. 361.
  2. Antony Lerman, "Jews attacking Jews", Ha'aretz, 12 September 2008, accessed 13 September 2008.
  • Paul Reitter (2008), "Zionism and the Rhetoric of Jewish Self-Hatred", The Germanic Review 83(4);

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]