Свободно падане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
720th STG.jpg

Свободно падане е движение под действието единствено на силата на тежестта. При този вид движение се пренебрегва съпротивлението на въздуха. С доста добро приближение може да се счита, че всеки парашутист преди отваряне на парашута, пада свободно. Според втория закон на Нютон, под силата на тежестта тялото се движи с ускорение, което в този случай е земното ускорение и е приблизително равно на 9.81 m/c 2.

Примери на свободно падане[редактиране | edit source]

Свободното падане е възможно в близост до повърхността на тяло с огромна маса (като например планетите).

Рекорди[редактиране | edit source]

  • Стюардесата Весна Вулович преживява падане от 10 160 метра височина когато на 26 януари 1972 година след взрив е изхвърлена извън самолета (JAT полет 364). Тя е със счупени кости и в кома в продължение на 27 дни.
  • По време на Втората световна война пилотите Ник Алкимейд, Алън Маги и И. Чисов падат от над 6000 метра височина и преживяват падането.
  • Според рекордите в книгата на Гинес, Евгени Андреев (СССР) държи официалния рекорд по най-дългото свободно падане - 24 500 метра, извършено на 1 ноември 1962 година.
  • На 14 октомври 2012 рекорда за свободно падане със сигорност е счупен от Феликс Баумгартнер, скачайки от 39 000 метра и отваряйки парашута си на около 3 500 метра височина. Най вероятно скоростта му е по-висока от тази на звука във въздуха, но все още се очакват официални данни.

Вижте също[редактиране | edit source]