Сехмет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сехмет
древноегипетска богиня на войната, разрушението, споровете и изцелението
Семейство
БащаРа
СъпругПтах
ДецаНефертум
Сехмет в Общомедия

Сехмет (или още Сакмет, Секмет, Секхмет) е древноегипетска богиня на войната, разрушението, споровете и изцелението. Името и означава Могъщата. Войнствена опозиция на богинята-котка Бастет. Око на убийственото слънце Ра. Съпруга на бога Птах, майка на бога Нефертум, с които образувала триадата на град Мемфис. Изобразявала се обикновено като лъвица или жена с лъвска глава.

Сехмет с йероглифи
abAx
t
H8I12
{{{trans}}}

Сехмет е въобразявана от древните египтяни като пазителка на царя в битка, прогонваща неговите врагове със стрели. Тялото ѝ излъчва буен пламък, а горещият ѝ дъх подхранва пустинните ветрове. Освен войн на боговете, разгромяващ нечистите сили (като змията Апофис), тя бива и лечителка, даряваща здраве и притежаваща магични дарби. Жреците на Сехмет са и медици, които пропъждат страданията, както са мислели древните египтяни, нанесени от зли духове или нечисти люде. Особена почит и се отдавала в епохата на Средното царство (XI династия – XVII династия). Към управлението на Аменхотеп III (ок. 1455 – 1419 г. пр.н.е.) култа на Сехмет се обвързва с почитта към богинята Мут.

В Книга на мъртвите оформена в епохата на Новото царство на Египет, при описанието на ритуала по отваряне на устата на мъртвия се казва:

Да може Шу устата ми с това желязо да отвори,
както отваря то устата на безсмъртните,
защото съм богиня Сехмет,
в царството на силните небесни ветрове живееща...

Обредът припомня Сехмет и нейната божествена магична сила, проявяваща се и в следното възклицание:

Здравей, крилата Сехмет-Ра-Баст, водителка на боговете,
която превръзките „Анс“ със сила магическа даряват!

В Книга за Ам Дуат също от епохата на Новото царство на Египет, богът Ра се обръща към група от богини, включително Сехмет, потвърждавайки силата им:

Вие сте тези, които защитавате лицето на Хор,
възникнали, които сътворяват формите

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Розали Дейвид, Древен Египет – религия, митология, история, София, ИК Колибри, 2004. ISBN 954-529-229-7
  • Книга на мъртвите, София, Наука и изкуство, 1982.
  • Теодор Леков (превод и бележки), Амдуат. Записи от Скритата зала, София, Изток-Запад, 2006. ISBN 954-321-236-8