Сехмет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия е част от
Египетски божества
Класификация
По азбучен ред
По семейства
По градове
По символ
По животни

Сехмет (или още Сакмет, Секмет, Секхмет) е древноегипетска богиня на войната, разрушението, споровете и изцелението. Името и означава Могъщата. Войнствена опозиция на богинята-котка Бастет. Око на убийственото слънце Ра. Съпруга на бога Птах, майка на бога Нефертум, с които образувала триадата на град Мемфис. Изобразявала се обикновено като лъвица или жена с лъвска глава.

Сехмет с йероглифи
abA x
t
H8 I12
{{{trans}}}
Сехмет от Ком Омбо
Статуи на Сехмет от Египетския музей в Берлин

Сехмет е въобразявана от древните египтяни като пазителка на царя в битка, прогонваща неговите врагове със стрели. Тялото и излъчва буен пламък, а горещият и дъх подхранва пустинните ветрове. Освен войн на боговете, разгромяващ нечистите сили (като змията Апофис), тя бива и лечителка, даряваща здраве и притежаваща магични дарби. Жреците на Сехмет са и медици, които пропъждат страданията, както са мислели древните египтяни, нанесени от зли духове или нечисти люде. Особена почит и се отдавала в епохата на Средното царство (XI династия - XVII династия). Към управлението на Аменхотеп III (ок. 1455-1419 г.пр.н.е.) култа на Сехмет се обвързва с почитта към богинята Мут.

В Книга на мъртвите оформена в епохата на Новото царство на Египет, при описанието на ритуала по отваряне на устата на мъртвия се казва:


"Да може Шу устата ми с това желязо да отвори,

както отваря то устата на безсмъртните,

защото съм богиня Сехмет,

в царството на силните небесни ветрове живееща..."


Обредът припомня Сехмет и нейната божествена магична сила, проявяваща се и в следното възклицание:


"Здравей, крилата Сехмет-Ра-Баст, водителка на боговете,

която превръзките «Анс» със сила магическа даряват!"


В Книга за Ам Дуат също от епохата на Новото царство на Египет, богът Ра се обръща към група от богини, включително Сехмет, потвърждавайки силата им:


"Вие сте тези, които защитавате лицето на Хор,

възникнали, които сътворяват формите"


Литература

  • Розали Дейвид, Древен Египет - религия, митология, история, София, ИК Колибри, 2004. ISBN 954-529-229-7
  • Книга на мъртвите, София, Наука и изкуство, 1982.
  • Теодор Леков (превод и бележки), Амдуат. Записи от Скритата зала, София, Изток-Запад,2006. ISBN 954-321-236-8
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.