Сиво-жълта манатарка
Сивожълта манатарка | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Šutara, 2008 | ||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Сивожълта манатарка в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Сиво-жълтата манатарка (Boletus impolitus, Hemileccinum impolitum) е вид гъба от семейство Манатаркови (Boletaceae).
Наименование[редактиране | редактиране на кода]
Този вид манатарка е известна като:
- „Сиво-жълта манатарка“ (български) – заради специфичната си окраска
- Iodine bolete (английски)
- Bolet dépoli (френски)
- Fahler Röhrling (немски)
- Полубелый гриб, Боровик светлый (руски)
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Шапка[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално полукълбовидна, по-късно изпъкнала до плоско-изпъкнала. Сивкава, сивкаво-охрена или бледокафява, не променя цвета си при одраскване. Повърхността е суха, обикновено гладка или фино напрашена. До 15 cm в диаметър.[1]
Тръбички[редактиране | редактиране на кода]
Бледожълти до жълти с маслиненозеленикав тон, не променят цвета си. Порите са с цвета на тръбичките и не променят цвета си при одраскване.
Пънче[редактиране | редактиране на кода]
Цилиндрично, бухалковидно или издуто. Кремаво или бледожълто до жълто, под тръбичките често с червеникава или ръждива ивица, понякога жълто-оранжево до червено в основата. Покрито с разпръснати гранулки (зрънца) с цвета на пънчето или по-тъмни. Не променя цвета си при одраскване.
Месо[редактиране | редактиране на кода]
При млади плодни тела бледолимоненожълто, по-късно белезникаво, но бледожълто под кожицата на пънчето. Не променя цвета си при излагане на въздух. Миризмата при младите плодни тела е по-скоро неопределена, по-късно е на йод. Няма особен вкус.
Спори[редактиране | редактиране на кода]
Спорите са с размери 10 – 16 × 4 – 6 μm.
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Среща се в широколистните гори. Образува микориза с дъбове (Quercus) и други широколистни дървета. Видът е широко разпространен в Европа, по-често на юг, като отсъства в крайния север.
Двойници[редактиране | редактиране на кода]
Сходен вид е габъровата манатарка (Hemileccinum depilatum). Този вид се разпознава по набръчканата повърхност на шапката и микоризата с габър (Carpinus) или воден габър (Ostrya).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Mushrooms, Roger Phillips, 2006, Macmillan, ISBN 978-0-3304-42374
- Нашите гъби, Цв. Хинкова, М. Друмева, Г. Стойчев, В. Чалъков, 1986, Земиздат
- The Encyclopedia of Fungi of Britain and Europe, Michael Jordan, 1995, David & Charles, ISBN 0-7153-0129-2
- Funghi d’Italia, Fabrizio Boccardo, Mido Traverso, Alfredo Vizzini, Mirca Zotti, 2008, Zanichelli ISBN 8808070234
- Champignons de France et d’Europe Occidentale, Marcel Bon, 2004, Flammarion ISBN 2082013219
|