Силициева долина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гледка към бизнес-центъра на Сан Хосе, провъзгласил се за "столица на Силициевата долина"
Сан Хосе
Гледка към част от центъра на Сан Хосе, прякорът на който е „Столица на Силициевата долина“
Гледка по улица, която води към Силициевата долина

Силициевата долина (на английски: Silicon Valley, понякога неправилно превеждана като Силиконова долина) е районът на южната част на метрополния регион на залива Сан Франциско в Северна Калифорния, Съединените американски щати.

В него се намират много от най-големите високотехнологични корпорации [1], произвеждащи компютри, компютърен хардуер и електроника, разработващи софтуер и технологии в облак. Терминът на английски първоначално отразява големия брой разработчици и производители на силициеви чипове, но по-късно започва да се използва за всички високотехнологични бизнеси в областта и като цяло е използван като метоним за американския високотехнологичен икономически сектор. наред с развитието на други високотехнологични икономически центрове в САЩ и света Силициевата долина продължава да бъде водещ център за високотехнологични иновации и развитие, отчитайки 1/3 от всички рискови капиталови инвестиции в САЩ.

Съдържание

Име [редактиране]

Английският термин Silicon Valley е въведен от Ралф Верст, централнокалифорнийски предприемач. За първи път е публикуван от журналиста Дон Хофлър, приятел на Верст, който използва фразата като заглавие на серия от статии в седмичния търговски вестник „Електронни новини“ (Electronic News). Сериите, озаглавени „Силициевата долина в САЩ“ ("Silicon Valley in the USA") започват да се издават от 11 януари 1971 г. „Долина“ (Valley) се отнася до Долината Санта Клара, намираща се в най-южната част на Залива Сан Франциско, докато „Силициева“ се отнася до английското наименование на химичния елемент силиций — silicon (да не се бърка с полимера силикон — англ. silicone), и по-конкретно до високата концентрация на компании, които са част от полупроводниковата (силицият е използван при създаването на повечето полупроводникови елементи) и компютърна индустрия, които са концентрирани в областта. Тези фирми постепенно изместват овощните градини от региона, което му дава и това име, на мястото на старото Долина на насладата на сърцето (Valley of Heart's Delight).

История [редактиране]

„Може би най-силната движеща сила, която преминава през миналото и настоящото на Долината, е стремежът да се „играе“ с новите технологии, което, когато е подкрепено със солидна инженерна диплома и канализирано от умел мениджмънт, прави много, за да създаде индустриалната „електроцентрала“, която виждаме в Долината днес.“

—Тимоти Стърджън, МИТ
Поглед към Силициевата долина. Центърът на Сан Хосе в южна посока е вляво, Маунтин Вю, Сънивейл, Пало Алто и т.н. са на север вдясно. Снимката е от Алъм Рок Парк, Сан Хосе.

Още в началото на 20 век Силициевата долина е дом на електронната индустрия. Тази индустрия започва с експериментирането и иновацията в полето на радиото, телевизията и военната електроника. Станфордският университет и неговите асоциирани поделения, както и специалистите, които го завършват, играят основна роля в развитието на региона [2].

Още от 1890-те год. лидерите на Станфордския университет насочват научните изследвания към нуждите на Американския Запад, което през 1950-те год. създава условия за сближаване на интересите на университета и високотехнологичните фирми от областта.[3]

През 1940-те и 1950-те год. станфордският декан по инженеринг и ректор Фредерик Терман започва да окуражава членовете на факултета и завършващите да стартират собствени компании. Той обгръща с грижи Hewlett-Packard, Varian Associates и други високотехнологични фирми, като районът на никнещите бизнеси се разраства около университетските площи на Станфорд. Това е и причината Търман често да бъде наричан „баща на Силициевата долина“.

През 1955-1985 г. мащабни технологични изследвания и развитие в Станфордския университет са последвани от три вълни на индустриални иновации, станали възможни чрез подкрепата от частни корпорации, основно „Лабораториите Бел“, Shockley Semiconductor, Fairchild Semiconductor и Xerox PARC. През 1969 г. Станфордският изследователски институт оперира с един от четирите основни мрежови възли, които обхващат АРПАНЕТ, която е предшественик на Интернет [4].

Икономика [редактиране]

Според изследване, направено от AeA през 2006 г. и публикувано през 2008 г., Силициевата долина, с общо 225 300 високотехнологични работни места, е третият по големина високотехнологичен център („киберград“) в САЩ след метрополния район на Ню Йорк и Вашингтонската метрополна област. Районът на Залива Сан Франциско като цяло, от който Силициевата долина е само част, има общо 387 000 високотехнологични работни места. Силициевата долина е с най-високата концентрация на работещи високотехнологични специалисти от която и да е метрополна област с 285,9 от всеки 1 000 работещи в частния сектор. Силициевата долина има най-високата средна годишна работна заплата от 144 800 долара или 12 070 долара месечно.[5] Районът е най-големият високотехнологичен производствен център в САЩ [6][7].

Компании [редактиране]

Някои от по-големите имена в областта на информационните технологии, които имат седалища в Силициевата долина, са: Adaptec, Adobe, AMD, Agilent, Altera, Apple, Applied Materials, Atmel, BEA Systems, Cadence Design Systems, Cisco, Cypress Semiconductor, eBay, Electronic Arts, Google, HP, Intel, Intuit, Juniper, McAfee, Netscape, Network Appliance, NVIDIA, Oracle, Palm, PayPal, Rambus, Siebel, Silicon Graphics, Sun, Symantec, Synopsys, VeriSign, Veritas Software, VMWare, Yahoo!.

Градове [редактиране]

В района на Силициевата долина се намират следните градове:

Окръзи [редактиране]

Силициевата долина, погледната от Лос Алтос Хилс

Силициевата долина включва няколко административни окръга. По-голямата част от градовете са в окръг Санта Клара, някои градове са в окръзите Сан Матео и Аламида.

Следва списък на окръзите и градовете в скоби до тях, които са част от Силициевата долина:

Университети и колежи [редактиране]

В района има 26 университета и колежа, от които Университетът Станфорд е най-известен.

Източници [редактиране]

  1. ↑ ((en))[1] от SiliconValley.com
  2. ↑ ((en)) Markoff, John. Searching for Silicon Valley. // Ню Йорк Таймс. The New York Times Company, 2009-04-17. Посетен на 17 април 2009.
  3. ↑ ((en)) Stephen B. Adams, "Regionalism in Stanford's Contribution to the Rise of Silicon Valley,"Enterprise & Society 2003 4(3): 521-543
  4. ↑ ((en))Christophe Lécuyer, "What Do Universities Really Owe Industry? The Case of Solid State Electronics at Stanford," Minerva: a Review of Science, Learning & Policy 2005 43(1): 51-71
  5. ↑ ((en))Cybercities 2008: An Overview of the High-Technology Industry in the Nation's Top 60 Cities
  6. ↑ ((en)) http://www.pcmag.com/article2/0,2817,2321510,00.asp
  7. ↑ ((en))Silicon Valley and N.Y. still top tech rankings
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Silicon Valley“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Вижте също [редактиране]

Външни препратки [редактиране]

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Силициева_долина&oldid=5499164“.