Симон фон Лихтенберг
| Симон фон Лихтенберг | |
| господар на Лихтенберг в Елзас и фогт на Страсбург | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Лихтенберг |
| Баща | Йохан III фон Лихтенберг |
| Майка | Матилда (Метца) фон Саарбрюкен |
| Брак | Аделхайд фон Хелфенщайн |
| Потомци | Аделхайд, Лудвиг, Йохан IV, Симунд, Улрих, Метца, Агнес, Лорета |
| Герб |  |
Симон (Симунд) фон Лихтенберг (на немски: Simon (Simund, Simunt) von Lichtenberg; † 23 юни 1380) от младата линия Лихтенберг е господар на Лихтенберг в Елзас и фогт на Страсбург.
Той е син на Йохан III фон Лихтенберг († 1327), фогт на Страсбург и Елзас, и съпругата му Матилда (Метца) фон Саарбрюкен († сл. 1322), дъщеря на граф Йохан I фон Саарбрюкен († 1341). Брат е на Йохан († 1365), който от 1353 г. е епископ на Страсбург.
Симон управлява от 1327 г. под регентството на чичо му Лудвиг III фон Лихтенберг († 1369). През 1335 г. Лудвиг III разделя наследството между своя син и наследник Хайнрих IV († 1393) и племенника си Симон (Симунд).
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Симон (Симунд) се жени пр. 28 декември 1344 г. за Аделхайд фон Хелфенщайн († сл. 1383), дъщеря на граф Улрих IV фон Хелфенщайн († 1326) и Агнес фон Вюртемберг († 1373), дъщеря на граф Улрих фон Вюртемберг († 1315) и Ирмгард (Мехтилд) фон Хоенберг († 1315) и правнучка на Еберхард I (граф на Вюртемберг).[1] Те имат осем деца:[2]
- Аделхайд (* 1353; † 1379), омъжена през 1373 г. за маркграф Рудолф III фон Хахберг-Заузенберг (* 1343; † 8 февруари 1428)
- Лудвиг (* 9/19 ноември 1356; † 6 декември 1356)
- Йохан IV (* 20 декември 1349; † 23 август 1405), женен за графиня Лорета фон Цвайбрюкен-Бич (* пр. 1370; † сл. 31 октомври 1406), дъщеря на граф Симон I фон Цвайбрюкен-Бич († 1355) и третата му съпруга Агнес фон Лихтенберг († пр. 1378), дъщеря на Йохан II фон Лихтенберг
- Симунд (* 8 февруари 1361; † сл. 1419)
- Улрих (* 18 май 1358; † сл. 1395)
- Метца († сл. 1390)
- Агнес (* пр. 1377; † сл. 1390)
- Лорета († 10 септември 1405)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Fritz Eyer: Das Territorium der Herren von Lichtenberg 1202 – 1480. Untersuchungen über den Besitz, die Herrschaft und die Hausmachtpolitik eines oberrheinischen Herrengeschlechts. (= Schriften der Erwin von Steinbach-Stiftung; 10). Rhenus, Straßburg; Frommann, Jena 1938 (Bad Neustadt an der Saale 1985, ISBN 3-922923-31-3)
- Frank Baron Freytag von Loringhoven: Europäische Stammtafeln III. Marburg 1976, Tafel 90.
- J. G. Lehmann: Urkundliche Geschichte der Grafschaft Hanau-Lichtenberg im unteren Elsasse. Band 1. Mannheim 1862 (Digitalisat)
- Gisela Probst: Die Memoria der Herren von Lichtenberg in Neuweiler (Elsass). Adelphus-Teppiche, Hochgrab Ludwigs V. († 1471), Heiliges Grab (1478), Glasmalereien (= Neue Forschungen zur deutschen Kunst; XI). Deutscher Verlag für Kunstwissenschaft, Berlin 2015, ISBN 978-3-87157-241-8
- Karl Gruber: Die letzten Lichtenberger. In: Elsässische Blätter für deutsche Literatur 14, Heft 6. Straßburg 1907. S. 135 – 146.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 73., Vol. XII, Tafel 60.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Simunt von Lichtenberg, Vogt von Strassburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Simon (Simund) v.Lichtenberg, ww-person.com