Сицилийска експедиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пътят на атинският флот до и около Сицилия

Сицилийската експедиция е епизод от пелопонеската война в хода на която атинският флот предприема в годините 415—413 пр.н.е. опит да превземе Сиракуза.

Предистория[редактиране | edit source]

В хода на общо взето неуспешната военна кампания в Древна Гърция по време на войната със Спарта, Древна Атина обръща своето внимание към Сицилия. Съществуващите древногръцки градове на острова по онова време били изключително богати и проспериращи като Сиракуза с околностите достигала невижданите другаде половин милион жители, т.е. малко по-малко от Древна Атина като мегаполис. Атиняните решили, че овладяването на Сицилия би им донесло огромно стратегическо приемущество в жива сила и икономически ресурси, а на важния спартански съюзник Коринт би се нанесъл силен удар върху презморската търговия. Укрепените по морския път към Сицилия градове-съюзници на Атина от предходния етап на войната (Пилос, Керкира, Навпакт) биха могли да дадат значителни контигенти за успеха на начинанието.

Повод[редактиране | edit source]

Като casus belli послужила просбата към Атина на град Сегеста за помощ срещу Селинунт, който подържал спартанския съюзник Сиракуза. От друга страна градът бил йонийски, а сиракузците с техните съюзници били, както и спартанците, дорийци. Командири на експедиционния корпус били Никий, Ламах и Алкивиад.

Преди самото начало на експедицията са унищожени много херми — статуи с религиозен характер, като съмненията за престъплението се стоварили върху Алкивиад, който независимо от това не е отзован предходно, като едва след разследването, т.е. когато е в Сицилия пристига заповедта за принудителното му завръщане. Разбирайки какво го чака, Алкивиад преминава на спартанска страна, издавайки целия план на противника.

Експедицията е осъществена с над 130 триери, около 5000 хоплити, 1300 лековъоръжени войни, провизии и снаряжение. В състава и липсва конница. След отстраняването и бягството на Алкивиад начело ѝ застава стратега Никий. По време на плаването редица гръцки градове по пътя се присъединяват към атиняните, като наместо бърз и решителен удар, Никий избира изчаквателна тактика, в резултат от която 415 г. пр.н.е. завършва безрезултатно за атиняните. С настъпването на зимата, експедиционният корпус е разквиртирован, което позволява на сиракузците да изпратят послание до Спарта с молба за помощ. Спартанците изпращат отряд начело с Гилип, който обединявайки всичките налични спартански сили на острова успява да разбие атиняните и да предотврати превземането на Сиракуза от вражеските сили. Загубилите атиняни получават подкрепление под командоването на Демосфен в състав 73 триери и 5000 хоплити[1], но положението като цяло не се подобрява за атинските сили. След известно колебание атинските стратези вземат решение да отстъпят, но предвид настъпилото на 27 август 413 г. пр.н.е. лунно затъмение (което е разтълкувано като лошо предзнаменование) е решено да се изчака с изтеглянето, което в крайна сметка се оказва фатално, а в последвалата морска битка атинският флот е напълно разбит и останалата на острова атинянска войска отстъпва безредно опитвайки се да се добере до градовете съюзени с Атина на острова. Сиракузци съумяват да организират преследване на противника и напълно да го разбият, при което основните атинянски сили са взети в плен, след което и продадени в робство, а стратезите Никий и Демосфен - обезглавени.

Значение[редактиране | edit source]

Провалът на сицилийската експедиция е пълна катастрофа за Древна Атина в Пелопонеската война - атиняните губят 2/3 от флота си, 1/3 от хоплитското си опълчение, а финансите им са напълно изтощени. В самата Атина се появяват проспартански настроения сред част от населението в резултат от което расте влиянието на Хетерията — тайна олигархическа организация. Фактически този провал става повратна точка във войната, макар че нейния край е далече в бъдещето все още.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тукидид. История. VII, 42