Склонност за потвърждаване
Склонност за потвърждаване (английски: confirmation bias) e склонност на хората да дават предимство на информация, която потвърждава техните предварителни концепции или хипотези, независимо дали информацията е вярна.[1] В резултат на това хората събират информация и си припомнят такава избирателно, като я интерпретират по начин, определен от техни лични предпочитания и склонности. Тези предварителни приемания и склонности на разсъждаване и интерпретация се появяват особено по отношение на емоционално значими въпроси и също за вече установени вярвания. Така например, когато четат материали относно контрола върху употребата на оръжие, хората обикновено предпочитат източници на информация, които потвърждават вече формираните им възгледи. Освен това проявяват склонност да интерпретират двусмислена иначе информация като подкрепяща тяхната позиция. Пристрастното търсене, интерпретиране и запаметяване на информация се използва като обяснение за поляризацията на нагласите (когато страни с различни гледни точки изострят несъгласията си, макар да боравят с едни и същи доказателства), постоянство на вярванията (когато човек продължава да вярва в нещо, за чиято неистинност са представени доказателства), ирационалния ефект на първенството (когато с повече доверие се кредитира тази информация, която е първа хронологически) и илюзионната корелация (когато хората погрешно правят асоциация между две събития или ситуации).
Серия от експерименти през 60-те на 20 век в САЩ предполагат, че хората се опират на предубеждения, за да потвърждават съществуващите си вярвания. По-късно тези резултати са реинтерпретирани като тенденция да се тестват идеи по едностранен начин, с фокус върху вероятностите и игнориране на алтернативите. В определени ситуации тази склонност може да повлияе върху заключенията на хората.
Източници [редактиране]
- ↑ Plous, S. (1993). The Psychology of Judgment and Decision Making. McGraw-Hill. ISBN 9780070504776