Съдия по вписванията
| Съдия по вписванията | |
 | |
| Наименования | нотариус (до 6.01.1997 г.) |
|---|---|
| Сектори | вещно право, нотариално право, граждански процес |
| Описание | |
| Компетентност в | вписвания, отбелязвания, заличавания в Имотен регистър; заместване на нотариус |
| Професионални полета | при Службите по вписванията към районните съдилища |
| Свързани професии | нотариус, държавен съдебен изпълнител, районен съдия |
Съдията по вписванията е правосъдна длъжност в България, създадена с това наименование за първи път през 1996 г. (в сила от 7.01.1997 г.[1]). Не е магистрат, нито е част от специализираната или обща администрация на районния съд. Съдиите по вписванията са включени към структурата на районния съд.[2]
До 6.01.1997 г. функциите на съдиите по вписванията се изпълняват от нотариусите в районните съдилища, като до тази дата, длъжността се нарича „нотариус“.[1]
Съдебен район[редактиране | редактиране на кода]
Районът на действие на съдията по вписванията съвпада с района на съответния районен съд, към който има Служба по вписванията:[3] „В районните съдилища има съдии по вписванията.“ (Чл. 279, ал.1 ЗСВ и чл. 570 ГПК).[3]
Компетентност[редактиране | редактиране на кода]
Това е орган с нотариална компетентност[4], който удостоверява вписването в Имотния регистър на актове, удостоверени от нотариусите. Органът по вписванията има и други изрични компетенции, изчерпателно изброени в българското законодателство.
Съдията по вписванията не е контролен или правораздаващ орган, а е правосъден орган по охранително производство – наравно с нотариусите.[4]
| „ | Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: … … т.5.: вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон; … | “ |
Чл. 569 от Граждански процесуален кодекс | ||
| „ | Вписванията, отбелязванията и заличаванията за имот се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът. | “ |
Чл. 570 от Граждански процесуален кодекс | ||
В населено място с районен съд, в което няма действащ нотариус или същият не може да бъде заместен от друг нотариус, нотариалните действия и дела се извършват от съдия по вписванията. Ако няма и съдия по вписванията – от районен съдия.[3]
Министърът на правосъдието може да възложи на съдия по вписванията от същия съд да изпълнява функциите на държавен съдебен изпълнител, когато длъжността не е заета или назначеният държавен съдебен изпълнител е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг държавен съдебен изпълнител от същия съд, нито да се командирова друг – от друг съд.[5]
Компетенции и задължения[редактиране | редактиране на кода]
Съдията по вписванията има следните компетенции и задължения:[6]
- да разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и да се произнася за издаването на справки и удостоверения;
- да извършва нотариални и други действия, предвидени със закон.
Тези действия съдията по вписванията може да извършва само в своя съдебен район.
Назначение, контрол и ръководство[редактиране | редактиране на кода]
Съдията по вписванията се назначава след конкурс от министъра на правосъдието.[7] Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.[3]
В службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител.[8]
Председателят на районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд като ръководи и контролира и работата на съдиите по вписванията. Уведомява министъра на правосъдието за свободните длъжности за съдии по вписванията.[9]
В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си, те се изпълняват от районен съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.[10]
Съдията по вписванията се отстранява от длъжност и освобождава от длъжност от министъра на правосъдието.[11]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Държавен вестник – страница 11 – §11 от ДВ, брой 104, 6.12.1996 г., извлечение, страници: 1, 11, 12 – също Чл. 158 (Закон за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. … изм. бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 7.01.1997 г.))
- ↑ Доклад за дейността на Софийски районен съд през 2021 година.
- ↑ а б в г Чл. 279 от Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.)
- ↑ а б Граждански процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) – Раздел I – Общи правила, Част Шеста – „Охранителни производства“, Глава Петдесет и четвърта – „Нотариални производства“
- ↑ Чл. 274 от Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.)
- ↑ Чл. 280 от Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.)
- ↑ Чл. 281 от Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.)
- ↑ Чл. 289 от Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.)
- ↑ Чл. 80 от Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.)
- ↑ Чл. 279, ал. 3 от Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.)
- ↑ Чл. 287 и 288 от Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.)
