Теодора-Анна Дукина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Теодора-Анна Дукина (на гръцки: Θεοδώρα Άννα Δούκαινα, 1058-1083) е византийска принцеса, дъщеря на император Константин X Дука и Евдокия Макремболитиса.

През 1075 г. в Константинопол, при изключително грандиозна церемония, Теодора е омъжена за венецианския дож Доменико Селво. По време на церемонията братът на булката, Михаил VII Дука, поставя върху главата на сестра си имперската диадема. Във Венеция Теодора пристига с богата зестра и огромна свита. Там обаче принцесата става изключително непопулярна заради аристократичните си обноски и изисканите си маниери, типични за разкошния византийски императорски двор. Нейното екстравагантно за времето си поведение, което изумява веннецианците, включва използването на вилици, купичка за изплакване на пръстите след ядене и салфетки.

Теодора умира през 1083 г. от злокачествено заболяване, което според венецианците е небесно наказание за неумерения ѝ начин на живот. Така, например, Петър Дамян, кардинал на Остия, споменава в една бележка "За съпругата на венецианския дож, чието тяло, поради прекомерната ѝ изтънченост, изгни изцяло"[1]

Все пак не е редно да се приема, че сведението на Петър Дамян се отнася за Теодора-Анна, тъй като кардиналът на Остия не е могъл да напише нищо за нея - той умира през 1072 - три години преди сватбата на дожа. По-правилно би било бележката на Петър Дамян да се отнася за Мария Аргира и Джовани Урсел: тя - византийска принцеса, племенница на император Василий II Българоубиец, а той - син на венецианския дож Петър II. Мария се жени за Джовани в Константинопол около 1004 и пристига във Венеция около 1005-1006 г, а двамата умират от чума през 1007 г. Според различни оценки Петър Дамян е роден между 995 и 1007, от което следва, че е възможно той да е бил най-много на 11 години, когато Джовани, Мария и синът им са пристигнали във Венеция[2][3][4][5].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Henisch, Bridget Ann (1976), Fast and Feast: Food in Medieval Society ISBN 0-271-01230-7.
  2. Bober, Phyllis Pray. Art, Culture, and Cuisine: Ancient and Medieval Gastronomy. University of Chicago Press, 1999.
  3. Buck, John Henry. Old Plate, Its Makers & Marks: Its Makers and Marks. Gorham Manufacturing Company, 1903. Google Books: Original from Harvard University. Digitized Jun 22, 2007.
  4. Hodgson, Francis Cotterell. The Early History of Venice: From the Foundation to the Conquest of Constantinople, A.D. 1204. G. Allen, 1901. Google Books: Original from the New York Public Library. Digitized Sep 11, 2007
  5. Nicol, Donald MacGillivray. Byzantium and Venice: A Study in Diplomatic and Cultural Relations. Cambridge University Press, 1992.