Терм
| Терм | |
 Останки от Терм до съвременното градче |
Терм[1] (също Терма[2]) е главният град на Етолийския съюз в Древна Елада, южно от днешния град Термо.
Разположение[редактиране | редактиране на кода]
Терм се намира в планински район в днешна Западна Гърция, десетина километра северно от езерото Трихонида[3], и на 34 km от Агринио[4]. Към III в. пр. Хр. е ограден от три страни с масивни стени и кули, а от четвъртата – от склона на връх Мега Лакос.[4] Платото, на което се намира, е и естествено защитено, достъпно само по тесен, обрамчен с пропасти планински път.[3]
Политическо и културно значение[редактиране | редактиране на кода]
Още към края на Микенската епоха Терм вече е развито селище. През последните десетилетия на VII в. пр. Хр. в града е издигнат известният в цяла Елада храм на Аполон Термиос.[4]
Към края на III в. пр. Хр. Терм е политически и духовен център на етолийците – мястото, където те провеждат своите събрания, трупат общите богатства и провеждат ежегодни игри.[3] По време на войните на етолийците с Македония Терм на два пъти (през 218 и 206 г. пр. Хр.) е превземан и разоряван от Филип V. При първото от тези нашествия воините на македонския цар разрушават 2 000 статуи в града.[3]
След Съюзническата и Първата македонска война етолийците възстановяват разрушения Аполонов храм. Терм запазва средищното си значение поне до покоряването от Рим през 168 г. пр. Хр., но след това бързо запада.[4]
Археологически разкрития[редактиране | редактиране на кода]
В рамките на Терм са открити фрагменти от множество статуи и паметници, сред които трофеят, увековечаващ победата на етолийците над галите при Делфи от 279 г. пр. Хр., както и частично запазени надписи, сред които договор между Етолия и Акарнания.[4]
Сред главните находки са останките от храма на Аполон Термиос от Архаическата епоха, с основи на дорийски колонади и фрагменти от метопи, изрисувани с митологични сцени. След македонското нашествие в края на III в. пр. Хр. е издигнат нов храм по модела на разрушения. От Елинистическата епоха датират още два храма – на Артемида и на Аполон Лисиос.[4]
Разкрит е и булевтерионът – правоъгълна сграда, в която са се провеждали съветите на етолийското федерално събрание. От булевтериона започвала широка (25 m) улица, заслонена от запад и изток с дълги (173 и 185 m) стои, пред които били наредени статуи на герои и богове.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Полибий. Всеобща история. Книга 11, глава 7. Превод на Валерий Русинов. Посетен на 15.08.2020.
- ↑ Страбон. География. Книга 10, глава 3, §2. Превод на Валерий Русинов. Посетен на 15.08.2020.
- ↑ а б в г Smith, William (ed.). Dictionary of Greek and Roman Geography. Т. II. Boston, Little, Brown and Co., 1870, с. 1163
- ↑ а б в г д е ж Bookidis, N. Thermos Aitolia, Greece. — В: Richard Stillwell и др. (ред.). The Princeton Encyclopedia of Classical Sites. Princeton University Press, 1976. Посетен на 17.08.2020.