Технологична иновационна система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Technological_innovation_system“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Технологичната иновационна система е идея разработена в научното направление на иновационните изследвания, което се стреми да обясни естеството и темпото на технологичната промяна.[1] Технологичната иновационна система може да бъде дефинирана като „динамична мрежа от действащи лица общуващи в специфична икономическа/индустриална среда, намираща се в определена институционална инфраструктура, и които са замесени в зараждането, разпространението и използването на технология” [2]

Подходът може да се използва за поне три типа анализ: в смисъл на сфера от знание, продукт или артефакт , или за набор от свързани продукти и 'артефакти, които имат за цел да удовлетворят определна обществена функция' .[3] С оглед на последния тип анализ, подходът се е доказал в обяснението защо и как технологиите за устойчива енергия се развиват и разпространяват в дадено общество или защо не успяват.

Предистория[редактиране | edit source]

Идеята за Технологична иновационна система е първоначално въведена като част от по-обширно теоретично течение наречено система за иновация. Водещата идея зад него е, че определящите фактори за технологична промяна не се намират само в определени компании или изследователски институти , но и в една по-широка обществена мрежа, в която компаниите, както и институциите, са свързани.[4][5] От 1980 насам изследванията върху иновационните системи отбелязват влиянияето, което обществените структури оказват върху технологичната промяна, съответно косвеното им влияние върху дългосрочното икономическо развитие на държави, сектори и технологични отрасли.

Целта при анализирането на Технологичните иновационни системи е да се анализира и оцени развитието на определени технологични отрасли от гледна точна на структурите и процесите, които го поддържат или възпрепятстват. Освен тази целенасочена причина съществуват още две, по-аналитични, страни, които издигат Технологичната иновационна система над другите подходи за иновации. На първо място идеята за Технологичната иновационна система подчертава, че стимулирането на потока знание не е достатъчно за предизвикването на технологична промяна и икономическо представяне. Съществува нуждата за използването на това знание, за да се създадат нови бизнес възможности. Така се набляга на важността на хората като източници на иновации, нещо, което понякога се пропуска от макро-ориентираните, национални или секторни подходи за иновации.[6] На второ място, Технологичната иновационна система често се фокусира върху динамиката на системата.[7] Съсредоточаването върху предприемачески дейности окуражава учените да мислят Технологичната иновационна система като нещо, което да бъде съградено във времето. Това вече е предложено от Карлсо и Станкйевич:

‘Технологичните иновационни системи се определят на база поток на знание/компетенции отколкото потока на обикновени стоки и услуги. Те се състоят от динамични мрежи на знания и компетенции. В присъствието на предприемач и достатъчно голяма критична маса такива мрежи могат да бъдат превърнати в групи за разработка, т.е. синергични струпвания на фирми и технологии в индустрия или група от индустрии.’[8]

Това означава, че Технологичната иновационна система може да бъде анализирана от гледна точка на нейните компоненти или от гледна точка на динамиката й. Двете насоки са обяснени по-надолу:

Структура[редактиране | edit source]

Системните компоненти на Технологичната иновационна система се наричат структури. Те представляват статична страна на системата, тъй като са сравнително стабилни. Могат да бъдат различени три основни категории:

  • Участници: Действащите лица включват организации, които допринасят към технологията като разработчици или ползватели или индиректно като регулатори или инвеститори, и т.н. Действащите лица са тези, които всъщност чрез решения и действия генерират, разпространяват, и използват технологии. Потенциалното многообразие от действащи лица е огромно, като те могат да бъдат от частния или публичния сектор, или да бъдат разработчици на технологии или пък ползватели на технологии. Разработването на Технологична иновационна система ще зависи от взаимоотношенията между действащите лица. Например, предприемачите не са склонни да инвестират в бизнеса си ако правителствата нямат намерение да ги подкрепят финансово. И обратно, правителствата нямат никаква идея къде е необходима финансова помощ ако предприемачите не им предоставят необходимата информация, чрез която да легитимират политическа поддръжка.
  • Институции: Институционалните структури са в основата на Технологичната иновационна система.[9] Често институциите се възприемат като „правилата на играта в едно общество или, по-формално, (...) границите начертани от човек, които оформят човешките взаимовръзки.’[10] Може да се направи разлика между официалните и неофициални институции: официалните са правилата записани и налагани чрез някакъв авторитет, а неофициалните са неписани и се оформят от общото взаимодействие между действащите лица. Неофициалните институции могат да бъдат нормативни или когнитивни. Нормативните се обществени норми и ценности, които имат морално значение, докато когнитивните са общи умствени рамки, или обществени парадигми. [11] Пример за официални институции са правителствените закони и политическите решения; разпоредби и договори също спадат към официалните. Пример за неофициални институции е отговорността, която една компания изпитва към превенцията или изчистването на замърсявания. Когнитивните правила са евристичните методи или методите за разрешаване на проблеми. Те също включват доминиращите възгледи и очаквания на действащите лица.[12][13]
  • Технологични фактори: Технологичните структури се състоят от артефакти и технологичните инфраструктури, в които те са вградени. Те също така включват технико-икономическите функции на такива артефакти като разходи, безопасност, надеждност. Тези свойства са важни за разбирането на обратните връзки между технологичната промяна и институционалната промяна. Например, ако схемите за финансиране на проучвания и разработки, с които да се стимулира развитието на технологиите, имат за резултат подобрения при безопасността и надеждността на различни приложения, то това би довело до по-сложни схеми за стимулиране, включително практически демонстрации.Това от своя страна може да доведе до още по-големи технологични подобрения.Трябва обаче да отбележим, че технологичните аспекти често се пренебрегват от учените.[14]

Структурните фактори са просто елементи от системата. В една истинска система тези фактори са свързани помежду си. Ако те оформят тесни конфигурации се наричат мрежи. За пример би могла да послужи сдружение от фирми, които работят заедно върху приложението на горивната клетка, водейки се от редица методи за разрешаване на проблеми, и които са финансирани чрез програма за субсидии. Асоциации на индустрии, изследователски общества, връзките потребител-доставчик са все примери за мрежи. Анализът на структурите обикновено дава поглед върху характеристиките на системата – конфликтите и допълващите се елементи – които представляват стимуланти и пречки за разпространението на технологиите в даден момент или в даден период от време.

Динамиката на Технологичните иновационни системи[редактиране | edit source]

Структурите включват елементи, които са сравнително стабилни във времето. Въпреки това при много нови технологии, особено при тепърва настъпващите, тези структури не са изцяло развити. Поради тази причина учените наскоро обогатиха наличната литература върху Технологичните иновационни системи с изследвания, които са фокусирани върху изграждането на структури. Водещата идея на този подход е да се вземат предвид всички действия, които допринасят за разработването, разпространяването, и използването на иновациите като функции на системата.[15] Тези функции на системата трябва да се разбират като видове дейности, които влияят върху изграждането на Технологичната иновационна система. Всяка функция може да се изпълни по различен начин.Основното е, че за да може системата да се развие тя трябва да изпълни всички системни функции. Съществуват различни „списъци” със системни функции. Автори като Bergek et al.,[16] Hekkert et al.,[17] Negro[18] and Suurs[19] предоставят полезни обобщения. Тези списъци имат много прилики, а различията се крият главно в специфичния начин за събиране на дейности. По-долу има пример за такъв списък.

Трябва да се отбележи, че някои дейности имат негативен ефект върху системата. Тези негативи могат да доведат до (частичен) крах на системата.

Седем функции на системата[редактиране | edit source]

За пояснение седемте функции дефинирани от Suurs са обяснени тук:

  • F1. Предприемачески дейности: Класическата роля на предприемача е да превърне знанието в бизнес възможности и евентуално иновации. Предприемача извършва това чрез пазарно ориентирани експерименти, които установяват промяна едновременно в зараждащата се технология и в институциите около нея. Предприемаческите дейности включват проекти, чиято цел да докажат изгодата от технологията в една практическа и/или търговска. Такива проекти обикновено има формата на експерименти и демонстрации.
  • F2. Разработване на знание: Функцията за разработване на знание включва учебни дейности, най-често за настъпващата технология, но също и за пазарите, мрежите, потребителите и т.н. Съществуват различни видове учебни дейности като най-важните категории са учене чрез търсене и учене чрез правене. Първата се отнася за дейности в елементарната наука, докато втората включва учебни дейности в практически контекст, например във формата на лабораторни експерименти или тестови периоди.
  • F3. Разпространение на знание / Обмяна на знание : Характерната организационна структура на Технологичната иновационна система е тип мрежа. Основната функция на мрежите е да поддържат размяната на знание сред всичките действащи лица в нея. Действията за разпространение на знание включват партньорства между участниците, разработчиците на технологии, например, но също срещи от типа работилници и конференции. Важността на разпространението на знание идва от идеята на Lundvall за интерактивното обучение като причина за съществуването на всяка иновационна система. [20] Подходът за иновационна система ясно показва, че иновациите се случват само когато участници от различни сфери комуникират. Специфична форма на интерактивно обучение е обучението чрез използване, което включва обучителни дейности основани на опита на потребителите на технологични иновации.
  • F4. Ръководене на търсенето: Ръководенето на търсенето се отнася за дейности, които оформят нуждите, изискванията и очакванията на участниците с оглед на тяхната (продължаваща) поддръжка на настъпващата технология. Ръководенето на търсенето се отнася за индивидуалните решения свързани с технологията, но може да приеме формата на институции. Също така се отнася за обещанията и очакванията изказани от различните участници в общността. Ръководенето на търсенето може да бъде позитивно или негативно. Позитивното ръководене означава събирането на позитивни сигнали – очаквания, обещания, директиви – в една определена насока на технологично развитие. Ако е негативна тя би била връщане назад или по-лошо: отхвърлянето на разработката изцяло. Това събиране е важно, тъй като обикновено различни технологични опции съществуват в изграждащата се технологична сфера, и всички изискват инвестиции, за да може разработването да продължи. Тъй като обикновено ресурсите са ограничени важно е определени цели да се бъдат избрани. Все пак без фокус ще се създаде прахосване на ресурсите и така ще се възпрат всички опции за развитие. От друга страна твърде много целенасоченост може да доведе до загуба на разнообразност. Една здравословна Технологична иновационна система ще бъде балансира създаването и намаляването на разнообразието.
  • F5. Създаване на пазари: Не може да се очаква от настъпващите технологии да се конкурират с вече съществуващите. За да се стимулира иновацията е необходимо да се създадат изкуствени пазари (ниши). Функцията за създаване на пазари включва тези дейности, които допринасят за създаването на търсене за новите технологии, например чрез финансова подкрепа при използването на нови технологии или чрез данъчно облагане при използване на конкурентни технологии. Създаването на пазари е особено важно в сферата на технологиите за възобновяема енергия, тъй като обикновено в нея съществува силна норматива легитимация за намесата в пазарната динамика.
  • F6. Мобилизация на ресурсите: Мобилизацията на ресурсите се отнася за канализирането на финансовия, и човешки капитал, и капитала на материалната база. Достъпът до тези капиталови фактори е необходим за всички останали разработки. Типичните дейности свързани си тази системна функция са инвестиции и субсидии. Те могат също да включват използването на такива инфраструктури като системите за обучение, големите предприятия за проучвания и разработки, и инфраструктурите за презареждане. В някои случаи мобилизацията на земните ресурси също е от значение – биомаса, нефт, природен газ. Мобилизацията на ресурсите представлява основна икономическа променлива величина. Нейната важност е очевидна: една нова технология не може да се поддържа ако не съществуват финансови или естествени начини за това или ако няма действащи лица с необходимите умения и компетенции.
  • F7. Поддръжка от сдружения за защита: Настъпването на нови технологии обикновено води до съпротива от страна на действащи лица, участващи в сегашната енергийна система. За да може Технологичната иновационна система да се развие други участници трябва да противодействат на тази инерция. Това може да се случи чрез настояването пред управленските структури да се организира наново институционалната структура на системата. Функцията на Поддръжката от сдружения за защита включва политическо лобиране и съветващи дейности от страна на заинтересованите групи. Тази функция може да се смята като специална форма на Ръководене на търсенето. Все пак лобитата и съветите са молби в полза на определени технологии. Основната характеристика, която отделя тази категория е, че сдруженията не притежават властта, както правителствата, да променят официалните институции директно. Вместо това те използват силата на убеждението. Идеята за групите за защита се основава на труда на Sabatier, които въвежда идеята в контекста на политическите науки.[21] Структурните промени в една система са резултат от конкуриращи се групи с отделни системи от ценности и идеи. Резултатите се определят от политическите сили.

Натрупващи се причини[редактиране | edit source]

Откакто Carlsson и Stankiewicz въведоха Технологичната иновационна система все повече учени започнаха да се интересуват от динамика. Повтаряща се тема в техните разработки е идеята за натрупващите се причини близка до и от.[22] В този контекст натрупващите се причини е този феномен, който означава, че изграждането на Технологичната иновационна система се ускорява с течение на времето чрез интеракцията и подкрепата на различните системни функции. Например успешната реализация на изследователски проект, допринасящ за Развитието на знанието, може да доведе до високи очаквания, допринасящи за Ръководенето на търсенето сред законодателите, което от своя страна може да доведе да стартирането на програма за субсидии, подкрепяща Мобилизацията на ресурсите, което пък да стимулира още повече изследователски дейности: Развитие на знанието, Ръководене на търсенето, и т.н. Функциите на система могат да си влияят и „надолу”. В този случай взаимодействията ще доведат до несъвместими разработки или до дяволски кръг. В последно време учените често обръщат внимание на въпроса дали натрупващите се причини могат да бъдат установени, често фокусирайки се върху сегашното разработване на устойчиви енергийни технологии.[23]

Възприемането на нови технологии и възможности[редактиране | edit source]

За да подобрят конкурентоспособността си и поддържат устойчивостта си фирмите се нуждаят от нови технологии и възможности. В тази ера на бързо-случващи се иновации и все по-голямо усложнение за фирмите е трудно да се развият вътрешно и да останат конкурентни. Сливането, придобиването и партньорствата са едни от начините за постигане на това, но главната движеща сила е желанието за сдобиване с ценни ресурси. Много изкупувания не успяват до постигнат целите си и резултатът е лошо представяне заради неправилно използване.

  1. Неясната документация и променящото се неразписано знание затруднява преноса на информация по време на придобиването.
  2. За закупената фирма символичната и културна независимост, които са основата на технологията и възможностите, са много по-важни от административната независимост.
  3. Задълбочен обмен на знания и интеграция е трудно осъществим, когато закупената фирма е голяма и с високи показатели.
  4. Управлението на висшите кадри от закупената фирма е от изключителна важност, с оглед на промоции и бонуси, за да се използва техния талант и да се оцени техния опит.
  5. Прехвърлянето на технологии и възможности е най-трудната задача за управление заради усложнения при извършването на изкупуването. Рискът от загуба на неразписано знание е винаги свързан с бързото темпо на придобиване.

Запазването на неофициално знание: служителите и литературата са винаги деликатни по време и след изкупуването. Стратегическото управление на тези ресурси е много важен фактор за успешното придобиване.

Увеличаването броя на придобиванията в глобалната бизнес среда ни прикани да оценим внимателно основните участници в придобиването преди стартирането. Важно е купувача да разбира естеството на тази връзка и да използва знанието си в негова изгода. Спирането е възможно само тогава, когато ресурсите са обменени и управлявани без да се въздейства на тяхната независимост.

Вижте също[редактиране | edit source]

Further reading[редактиране | edit source]

R.A.A. Suurs, Motors of sustainable innovation. Towards a theory on the dynamics of technological innovation systems (Thesis), Utrecht University, Utrecht, 2009.

S.O. Negro, Dynamics of Technological Innovation Systems - The case of biomass energy (Thesis), Utrecht University, Utrecht, 2007.

Източници[редактиране | edit source]

  1. R.E.H.M. Smits, Innovation studies in the 21st century, Technological Forecasting and Social Change 69 (2002) 861-883.
  2. B. Carlsson, R. Stankiewicz, On the Nature, Function, and Composition of Technological systems, Journal of Evolutionary Economics 1 (1991) 93-118.
  3. S. Jacobsson, A. Johnson, The Diffusion of Renewable Energy Technology: An Analytical Framework and Key Issues for Research, Energy Policy 28 (2000) 625-640.
  4. C. Freeman, The 'National System of Innovation' in historical perspective, Cambridge Journal of Economics 19 (1995) 5-24.
  5. B.-Å. Lundvall, Innovation as an interactive process: from user-producer interaction to the national system of innovation, in: G. Dosi, C. Freeman, R. Nelson, G. Silverberg, and L. Soete (Eds.), Technical Change and Economic Theory Innovation as an interactive process: from user-producer interaction to the national system of innovation, Pinter, London, 1988.
  6. M.P. Hekkert, R.A.A. Suurs, S.O. Negro, S. Kuhlmann, R.E.H.M. Smits, Functions of Innovation systems: A new approach for analyzing technological change, Technological Forecasting & Social Change 74 (2007) 413-432.
  7. R.A.A. Suurs, Motors of sustainable innovation. Towards a theory on the dynamics of technological innovation systems (Thesis), Utrecht University, Utrecht, 2009.
  8. B. Carlsson, R. Stankiewicz, On the Nature, Function, and Composition of Technological systems, Journal of Evolutionary Economics 1 (1991) 93-118; page 111.
  9. C. Edquist, B. Johnson, Institutions and organizations in systems of innovation, in: C. Edquist (Eds.), Systems of Innovation - Technologies, Institutions and Organizations Institutions and organizations in systems of innovation, Pinter, London, 1997.
  10. D.C. North, Institutions, Institutional Change and Economic Performance, Cambridge University Press, New York, 1990.
  11. W.R. Scott, Institutions and Organizations, Sage Publications, London, UK, 2001.
  12. H. Van Lente, Promising Technology - Dynamics of Expectations in Technological Developments (Thesis), Twente University, Enschede, 1993.
  13. H. Van Lente, A. Rip, Expectations in Technological Developments: An Example of Prospective Structures to be Filled in by Agency, in: C. Disco and B. van der Meulen (Eds.), Getting New Technologies Together Expectations in Technological Developments: An Example of Prospective Structures to be Filled in by Agency, Walter de Gruyter, Berlin - New York, 1998.
  14. R.A.A. Suurs, Motors of sustainable innovation. Towards a theory on the dynamics of technological innovation systems (Thesis), Utrecht University, Utrecht, 2009 p. 45-46.
  15. A. Bergek, Shaping and Exploiting Technological Opportunities: The Case of Renewable Energy Technology in Sweden (Thesis), Chalmers University of Technology, Göteborg, Sweden, 2002.
  16. A. Bergek, S. Jacobsson, B. Carlsson, S. Lindmark, A. Rickne, Analyzing the functional dynamics of technological innovation systems: A scheme of analysis, Research Policy 37 (2008) 407-429.
  17. M.P. Hekkert, R.A.A. Suurs, S.O. Negro, S. Kuhlmann, R.E.H.M. Smits, Functions of Innovation systems: A new approach for analyzing technological change, Technological Forecasting & Social Change 74 (2007) 413-432.
  18. S.O. Negro, Dynamics of Technological Innovation Systems - The case of biomass energy (Thesis), Utrecht University, Utrecht, 2007.
  19. R.A.A. Suurs, Motors of sustainable innovation. Towards a theory on the dynamics of technological innovation systems (Thesis), Utrecht University, Utrecht, 2009.
  20. B.-Å. Lundvall, Innovation as an interactive process: from user-producer interaction to the national system of innovation, in: G. Dosi, C. Freeman, R. Nelson, G. Silverberg, and L. Soete (Eds.), Technical Change and Economic Theory Innovation as an interactive process: from user-producer interaction to the national system of innovation, Pinter, London, 1988.
  21. P.A. Sabatier, The advocacy coalition framework: revisions and relevance for Europe, Journal of European Public Policy 5 (1998) 98-130.
  22. G. Myrdal, Economic Theory and Underdeveloped Regions, Methuen & Co LTD, London, 1957.
  23. R.A.A. Suurs, Motors of sustainable innovation. Towards a theory on the dynamics of technological innovation systems (Thesis), Utrecht University, Utrecht, 2009.