Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Михаил Мокса
| Мистификации и шеги/АИА/Михаил Мокса | |
| влашки монах | |
| Роден |
? |
|---|---|
| Починал |
? |
Михаил Мокса (род. около 1585/1590 – поч. някъде 1650) е влашки монах от манастира Бистрица. [1][2]
Сведенията за него са оскъдни. Единственото сигурно е, че е автор на една хроника от сътворението на света до 1489 г., която е написана с уставно писмо. Хрониката е открита през 1845 г. в Бистришкия манастир от Виктор Григорович, а през 1852 г. е и издадена на руски език. Като източник на хрониката е използвана и Българска анонимна хроника. [3][4]
Мокса е и преписвач на един Служебник, съдържащ Правила на Василий Велики, Литургията на Григорий Богослов, молитви преди и след причастие, молитви за други случаи и други съчинения. [5][6] Работи и във втората печатница във Влашко в манастир Говора.
Бележки[редактиране на кода]
- ↑ МИХАИ́Л МО́КСА (Mihail Moxa, Mihail Moxalie) (ок. 1585–90 – ок. 1650) на страницата на Голямата руска енциклопедия.
- ↑ Михаил Мокса е влашки монах.
- ↑ Хроника на влашкия монах Михаил Мокса.
- ↑ Хрониката е считана от румънската историография за първото произведение на румънски език. Това е тясно лингвистичен въпрос, който е спорен, още повече, че първото румънско издание на хрониката от 1877 г. е въз основа на руското от 1852 г.
- ↑ Подреждане Славянски ръкописи от Британската библиотека (микрофилми) по Автор "Михаил Мокса преписвач"
- ↑ Със сигурност е владеел среднобългарски. Спорно е определянето му като румънски монах и книжовник, още повече, че духа на времето е повелявал противопоставяне на Брестката уния и последвалата я Ужгородска уния (24 април 1646 година), и в този контекст вероятно е възникнал текста на Служебника, предназначен за православните власи в Княжество Трансилвания.