Уикипедия беседа:Пощенски списъци/2007 - 2011

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Архив Това е архив на старо обсъждане в именно пространство „Уикипедия“. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа.

Абонирането се модерира - как?

Абонирането се модерира, приемат се участници... - как ще става това на практика? Всеки може да регистрира някакъв адрес от рода на аз-съм-джимбо@abv.bg. --Спас Колев 15:33, 21 декември 2007 (UTC)

Може да е както когато искаш да ти се отнемат админски права Ухилен съм, след собственоръчно оставена бележка на личната потребителска страница или беседа. --Спири 16:02, 21 декември 2007 (UTC)

RFC: Абонати и публичност на архивите

Сегашните "правила" за WikiBG-L ги записах след обсъждане със Потребител:Spiritia, но след размисъл ми се струва, че ще е най-добре тези двете неща да се променят, тоест:

  • Приемат се всички, които желаят. Това ще позволи на хора, външни на Уикипедия, да се запишат и що годе редовно да получават "новини" от Уикипедия, без да им се налага да преравят Разговори, Заявки за администраторите и пр. Аз съм абонат на няколко подобни списъка, без да съм активен участник в тях или в общностите, които ги движат и тази възможност много я харесвам. Интересното е, че писмата сами идват в (чекмедже на) пощенската ми кутия, поглеждам ги, ако ще са ми полезни, ги архивирам, иначе ги трия и всичко приключва.
    • Второ голямо предимство е, че самата модерация ще е мнооого по-лесна и проста: няма нужда да се броят редакции, да се проверяват и удостоверяват адреси и пр.
  • Архивите са публични или въобще изключени. Едно от най-добрите неща в Уикипедия е, че всички обсъждания са публични, няма скрито - покрито. Още повече, че ако някой държи да се добере до архивите, 400-те редакции са много лесни за правене и всъщност полза от това няма. Имали сме случай, редактор, чието поведение обсъждаме по списъка, след време да се абонира и да прочете всичко, което останалите са смятали, че е конфиденциално. Тоест: или трябва въобще да бъдат изключени архивите (не съм против), или да са публични и това да се знае. Предимство да са публични е, че ако сме помагали на нови редактори, а други задават същите въпроси, можем да им посочим предните обсъждания.

Затова сега, докато още няма нито едно съобщение и почти няма абонати, моля за вашите мнения. --Петко 21:00, 23 декември 2007 (UTC)

Предвид горните доводи, докато няма писма и още не сме решили какви ще бъдат архивите, временно изключих архивирането. --Петко 22:31, 23 декември 2007 (UTC)

И аз не виждам смисъл от някакви скрити форми на комуникация. Подобни неща само създават съмнения за някакви конспирации. В идеалния вариант всичко трябва да е публично. А ако някой държи на конспиративността, може да си създаде собствен списък. --Спас Колев 11:13, 27 декември 2007 (UTC)
Напълно съм съгласен. Не виждам смисъл да има скрито-покрито. Единственото, което не ми харесва, е, че Мейлман позволява абонирането без посочване на име — Борислав 08:48, 28 декември 2007 (UTC)
Изглежда, че сте за публични архиви, тоест, да има архиви. А за ценза редакции/стаж за абонатите? (Кой онзи ден одобри абонамента на потребителя без право на глас?) --Петко 13:30, 29 декември 2007 (UTC)
Не виждам никаква причина да поставяме под въпрос публичността на архивите на WikiBG-l, част от семейството WikiXX-l. А оня ден аз одобрих Потребител:Stealth. — Борислав 13:51, 29 декември 2007 (UTC)
След като всички подкрепяме публичността на архивите, вероятно е добра идея вече да я реализираме. -- Григор Гачев 01:49, 22 януари 2011 (UTC)
Не всички подкрепяме публичността на сегашните архиви. Ако се вземе решение архивите да станат публични, то това трябва да стане само за бъдещи писма. До момента всички участници и кореспонденти са участвали със знанието, че архивите не са публични. --Петко 04:24, 22 януари 2011 (UTC)
Може би имаме нужда някои неща да се обсъдят без това да е публично: например за У:100000 се е обсъждало как да се реагира на въпроси и молби на външни медии, а уикипедианци са писали, обсъждали и подобрявали статии, представящи Уикипедия, които после са дадени на медиите наготово да си публикуват; същото по-рано с писмото до Джимбо и борда. Това никой не желае да е публично. Въпросът е дали този пощенски списък е подходящ за тази цел, или е по-добре за целта да се ползват както досега, пращане на е-писмо до няколко получателя, външно затворено уики и/или чат на живо. --Петко 13:30, 29 декември 2007 (UTC)
Въпрос на легитимност. Външните медии пращат въпроси и молби тук не до частното лице Х, а до Уикипедия, или лицето Х в качеството му на неин редактор - тоест, по същество до всички в Уикипедия. Ако въпросите и молбите са публични, всички редактори (и потребители) ги четат, знаят за тях и могат да вземат отношение. Ако обаче не са публични, възниква въпросът с какво право Х или У говорят от името на Уикипедия зад гърба на общността.
Иначе казано, в Уикипедия няма морално право на непубличност. Осъзнавам колко по-трудни ще направи това някои неща, но не мисля, че имаме избор. Организираме ли си потайно "политбюро", рано или късно някоя скандална медия ще разбере, и направо не ми се мисли за последствията. Отделно, ако и други се организират закрито, и започне битка за контакти с медиите, вероятно ще последва и взаимно плюене пред тях, и други циркове в добавка към вестта "в Уикипедия глупаците бачкат, а хитреците управляват"... Предлагам да изберем далеч по-малко неприятния вариант. -- Григор Гачев 01:49, 22 януари 2011 (UTC)
Ако нещо трябва да се обсъди публично, трябва да се ползва Уикипедия:Разговори или друга страница. Ако "Уикипедия няма морално право на непубличност", тогава трябва да затворим пощенските списъци. Аз обаче не съм съгласен - според мен човек трябва да има начин да се свърже по е-поща с няколко опитни редактори едновременно, за да може да се обърне внимание на даден проблем по най-добрия начин. Ако проблемът има нужда от публично обсъждане, такова може да се организира на У:Р. --Петко 04:24, 22 януари 2011 (UTC)
Пощенските списъци са удобни като техническо средство. Непубличността им е неприемлива за обсъждания, касаещи Уикипедия. Публичният списък решава проблема. Най-добрият начин да се обърне внимание на даден проблем почти без изключение е публичният. Ако в "човек трябва да има начин да се свърже по е-поща с няколко опитни редактори едновременно, за да може да се обърне внимание на даден проблем по най-добрия начин" под "най-добрия начин" се има предвид непубличен, според мен това е демонстрация на деформацията в мисленето, която предизвикват непубличните неща.
Уикипедия е и общност - нямаш право да решаваш неща, които я касаят, зад гърба й. Ако си например упълномощен да администрираш, чрез избиране за администратор, това е ОК, защото не е зад гърба на общността - тя ти е делегирала съгласие. Ако обаче не ти го е делегирала за нещо, а го вършиш, нарушаваш принципите й, точно както ги нарушава примерно един вандал. -- Григор Гачев 18:02, 23 януари 2011 (UTC)

Това RFC е обсъждане за списъка WikiBG-L, където в момента не се пазят архиви. Ако се вземе решение да се направят публични архиви за WikiBG-L, достатъчно е това да се документира и да се предупредят абонатите. Тоест, няма да има кой-знае какъв проблем. --Петко 04:59, 22 януари 2011 (UTC)

Включих архивите на WikiBG-L и ги направих публични. Известността на списъка е под нулата — за три години имаше едно-единствено писмо. — Борислав 13:56, 22 януари 2011 (UTC)

Нормално - всичко, удобно за решаване в пощенски списък, е решавано в непубличния, зад гърба на общността. Още един пример за деформацията на мисленето, която непубличните списъци създават. -- Григор Гачев 18:02, 23 януари 2011 (UTC)
Не разбрах кое точно решение, касаещо Уикипедия и Общността, е било взето без обсъждане на Разговори, а в пощенския списък за връзка с медиите, зад гърба и в ущърб на Уикипедия и Общността. Такова нещо не е имало. Ако само си говориш по принцип, какво хипотетично е възможно някой да си помисли някой ден, е друго -- утре ще поискаш да забраним и Уикисрещите, щото могат да се обсъдят неща, а някои уикипедианци нямат възможност да присъстват. С изключение на параноята, съгласен съм с теб -- още преди три години съм го написал, смятам, че или трябва да няма архиви, или те да са публични, и че това трябва да е ясно документирано за всички участници в обсъжданията (към момента на тези обсъждания). Друг проблем има ли? --Петко 09:18, 24 януари 2011 (UTC)
Повечето решения, обсъждани в непубличния списък, не са обсъждани на Разговори - той затова е непубличен. И всички касаят Уикипедия и общността й, иначе мястото им нямаше да е там... Тенденцията неща, които няма причина да не са публични, да се обсъждат закрито, е лоша. А е част от човешката същност - трудно е да я избегнем. Става дума не за параноята на другите, а за промяната в мисленето на участниците в непублични списъци. -- Григор Гачев 23:30, 24 януари 2011 (UTC)
Ако случайно ти се беше отворила възможност да прочетеш какво съм писал в тоя раздел, щяхме да спестим доста на читателите. И аз спирам - с радиоточка не ми се спори. --Петко 00:26, 25 януари 2011 (UTC)

Изваждане от списъка на Stanqo

Моля от пощенския списък infobg-l да бъде изваден Потребител:Stanqo поради абсолютно недопустимото му нарушение от днес на Уикипедия:Разговори. Спири 20:34, 26 ноември 2010 (UTC)

Сторено. — Борислав 10:48, 27 ноември 2010 (UTC)