Успение Богородично (Добротино)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ | |
 Местоположение в Гоце Делчев | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Добротино |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Гоцеделчевско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1869 година |
| Статут | действащ храм |
„Успение Богородично“ е възрожденска църква в неврокопското село Добротино (Даг чифлик), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена в 1869 година.[1] Тя е изградена с активния труд на населението и на съседното село – Средна, което определя сегашната ѝ локация в ниската част на селището. Осветена е две години след нейното построяване.[2] Камбанарията е допълнително изградена като самостоятелна сграда, на запад от храма.
Архитектура и интериор[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение представлява голяма трикорабна псевдобазилика с навес от запад и от юг. Таваните над трите кораба са дъсчени с апликации – централният с изображение на Христос Вседържител, а страничните със слънца. В централния кораб са изписани 8 медальона над колоните. На цокълния ред на иконостаса има 8 сцени от Шестоднева. Царските двери и венчилката на иконостаса са резбовани с ажурна резба. 52 икони от 1873 година са дело на Серги Георгиев. Ценни са и владишкият трон, амвонът и проскинитарият с храмовата икона от 1867 година.[1]
Външната декорация се допълва от кръстове с имената на отделни ктитори – Маню, Тренчо, Тошо, Илия.[2]
Иконостасът е триделен, имитиращ мрамор. Лозницата е изпълнена от растителен орнамент с цветни пъпки. Върху цокълния ред на големия иконостас са изобразени осем сцени от „Шестоднева“. В медальони на него са изобразени – „Благовещение" в горната част и пророци и херувими в долната.[2]
Царските икони са: „Архангелски събор“ (подарената през април 1873 г. от Параско Стоиянов и нарисувана от „рука Стергюва“), „Св. Атанасий“ (подарена през април 1873 г. от Адам Ничов „да му е на помощ“ и името на зографа „рука Сергюва“), „Св. Йоан Предтеча“, „Христос Вседържител“, „Успение Богородично“, „Св. Георги“.[2]
Женската църква е с извита линия на парапета и кошовидна решетка.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 279.
- ↑ а б в г Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 298-301.
