Харитон Евклидис
| Харитон Χαρίτων | |
| гръцки духовник | |
| Роден |
1836 г.
|
|---|---|
| Починал | 1917 г.
|
Харитон (на гръцки: Χαρίτων) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1836 година със светско име Хараламбос Евклидис (Χαράλαμπος Ευκλείδης) в Каминария на остров Кипър. Завършва духовното училище Ризарио в Атина. Служи като ефимерий в различни храмове в Цариград, като ефимерий в село Хороскьой в Ефеската епархия, а от 1879 до 1886 година като ефимерий в енориите „Свети Николай“ в Дзивали, „Свети Илия“ в Хрисуполи и „Свети Мина“ в Ипсоматия.[1]
На 21 септември 1886 година е ръкоположен за аргируполски епископ и назначен за викарий на Константинополската архиепископия и архиерейски наместник на Ипсоматия. Ръкополагането е извършено от митрополит Доротей Иконийски, в съслужение с митрополитите Прокопий Берски и Висарион Драчки. От юли 1891 до 1892 година той е архиерейска наместник на църквата „Животворящ източник“ във Валукли.[1]
На 29 октомври 1896 г. е избран за месемврийски митрополит в България срещу бившия дискатски митрополит Йоаникий и епископ Герман Мирски. На 25 май 1906 година той подава оставка и се установява в Цариград, където умира през 1917 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Μεσημβρίας κυρός Χαρίτων. (1836-περ. 1917) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 25 май 2020.
| Калиник | → | аргируполски епископ (21 септември 1886 – 29 октомври 1896) |
→ | Герман |
| Генадий | → | месемврийски митрополит (29 октомври 1896 – 25 май 1906) |
→ | Тимотей |
