Хидроксизин
| Хидроксизин | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₂₁H₂₇ClN₂O₂ |
| Моларна маса | 374,176 u[1] |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 68-88-2 |
| PubChem | 3658 |
| ChemSpider | 3531 |
| DrugBank | 00557 |
| KEGG | C07045 |
| MeSH | D006919 |
| ChEBI | 5818 |
| ChEMBL | CHEMBL896 |
| ATC | N05BB01 |
| SMILES | C1CN(CCN1CCOCCO)C(C2=CC=CC=C2)C3=CC=C(C=C3)Cl |
| InChI | InChI=1S/C21H27ClN2O2/c22-20-8-6-19(7-9-20)21(18-4-2-1-3-5-18)24-12-10-23(11-13-24)14-16-26-17-15-25/h1-9,21,25H,10-17H2 |
| InChI ключ | ZQDWXGKKHFNSQK-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | 30S50YM8OG |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Хидроксизин в Общомедия | |
Хидроксизинът е антихистаминов лекарствен препарат, използван поради своя седативен ефект за симптоматичното лечение на тревожност, психомоторна възбуда, сърбеж и други.[2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Блокира H1 рецепторите, с които се свързва хистаминът, отговорен за алергичните реакции. Отпуска и разширява бронхите, влияе на стомашната секреция и потиска гаденето. Намалява сърбежа при страдащи от уртикария, дерматит, екземи и други.[2]
При перорален прием седативният ефект се усеща след около 30 минути, а блокирането на H1 рецепторите настъпва приблизително след час.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Хидроксизинът е разрешен за употреба през 1955 г.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ hydroxyzine // PubChem. Посетен на 3 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ а б в Гидроксизин — описание вещества, фармакология, применение, противопоказания, формула
- ↑ A.-F. Schlit, A. Delaunois, A. Colomar, B. Claudio, L. Cariolato, R. Boev, J.-P. Valentin, C. Peters, V. S. Sloan, J. W. G. Bentz. Risk of QT prolongation and torsade de pointes associated with exposure to hydroxyzine: re-evaluation of an established drug, Pharma Res Per, 5(3), 2017, e00309, doi: 10.1002/prp2.309