Чатъм Хаус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Чатъм Хаус, известен още като Кралски институт за международни отношения, е неправителствена организация с нестопанска цел със седалище в Лондон, чиято мисия е да анализира и насърчава, разрешаването на важни международни въпроси по наболели за обществото теми. Той се счита за еднa от водещите организации в световен мащаб в тази област. Организацията носи името на една от първите сгради, упомената в списъка сгради от 18-ти век, намираща се на площад Сейнт Джеймс, проектирана от части от великия дизайнер Хенри Филткрофт, като също важно е да се отбележи, че в имението са живели трима от британските министър-председатели, включително Уилям Пит, първият Съдия на Чатъм. Сегашният председател на Съвета на Чатъм Хаус е д-р ДеАнн Юлий, а нейният директор е д-р Робин Ниблетт, който наследява проф. Виктор Булмер - Томас през януари 2007. Трите изследователски директора са Бернис Лий, д-р Паола Субачи и Алекс Винс, а директор на съобщенията е Кийт Бърнет.

Чатъм Хаус е обявен за най-неамериканският политически институт от списание Форин Полиси. Както и обявен като един от най-добрите неформални "учители" за това, че малцината мислители на световната политическа сцена, редовно определят дневния ред на организацията с нови инициативи. Мнозина уважавани личности са били председатели на Чатъм Хаус, включително баронеса Шърли Уилямс, както и професорът по избирателна политика в Харвардския университет и лидер на либерал-демократите в Камарата на лордовете (2001-2004 г.)

Роля[редактиране | edit source]

Въз основа на своите членове и устав, Чатъм Хаус има за цел да насърчи дебат по международни въпроси с цел политически отговори. Техните независими изследвания и глобални анализи, регионални и специфични за страната предизвикателства са предназначени да предложат нови идеи за вземащите решения за това как те биха могли да бъдат решени най-добре в краткосрочен или дългосрочен план. Разпространяването на резултатитете от техните изследвания е основната мисия на Чатъм Хаус и тя рутинно се използва като източник на информация за медийните организации, които търсят информация или експерти по въпроси, свързани с основни международни въпроси.

Въпреки че се твърди, че Чатъм Хаус отразява про-корпоративна гледна точка за света (благодарение на дарения от големи корпорации, правителства и други организации), Чатъм Хаус все пак се основава на членство и всеки може да се присъедини. Организацията разполага с набор от различни видове членство, включително главно корпоративни, корпоративни, академични, индивидуални.

Правилото на Чатъм Хаус[редактиране | edit source]

Произходът на правилото на поверителността, известно като правилото Чатъм Хаус, което предвижда, че членовете, присъстващи на семинар могат да обсъждат резултатите на семинар във външния свят, но не могат да обсъждат кои са присъствали или да се цитира това, което е казал конкретен човек. Правилото Чатъм Хаус се развива, за да улесни искрена и честна дискусия за противоречиви или непопулярни въпроси от лекторите, които не могат да имат друг по подходящ форум, за да говорят свободно. Въпреки това, повечето срещи на Чатъм Хаус се записват, но не и когато важи правилото на Чатъм Хаус.

Изследвания и публикации[редактиране | edit source]

Изследванията на Чатъм Хаус са структурирани около три области: енергетика, околна среда в основата на която седи управлението на ресурсите и не на последно място Международната икономика и изследванеот на регионалната сигурност. Пълният набор от програми включва: Африка, Северна и Южна Америка, Азия, енергетика, околна среда и развитие, Европа, световната здравна сигурност, Международна икономика; Международното право, Международната сигурност, Близкият изток и Северна Африка, Русия и Евразия като цяло.

Последни доклади и документи[редактиране | edit source]

През юли 2005, Чатъм Хаус публикува доклад за тероризма във Великобритания. Ключов проблем за Обединеното кралство за предотвратяване на тероризма във Великобритания, е позицията на правителството като "пътник на задното място на мотоциклет" война на САЩ срещу тероризма. Формулирането на политиката за борба с тероризма, по този начин е станало като "съюзник в лицето на седалката на водача", за да направи кормилото. Това е едно от основните заключения на отдела за сигурност и тероризъм на Великобритания, който получи безпрецедентно медийно отразяване. През август 2006 г. Чатъм Хаус публикува доклад, озаглавен Иран, неговите съседи и регионалните кризи, които каза, че влиянието на Иран в Ирак надмина това на САЩ. В доклада се твърди, че всяко заплашително действие към Иран може да доведе до масова дестабилизация в Близкия изток. През декември 2006 г. директорът в оставка на Чатъм Хаус, Виктор Булмер-Томас, прави брифинг на своята книга за външната политика на Великобритания по време на ерата Блеър, озаглавена „Външната политика на Блеър и неговия евентуален наследник“. Книгата беше като голяма медийна бомба, тъй като отправя остри критики към министър-председателя за съюзяването и зависимостта на Великобритания от САЩ за сметка на по-тесни връзки с Европа.

През октомври 2008 Чатъм Хаус публикува книгата Пиратството в Сомалия: което заплашва глобалната търговия, хранителният недостиг и локалните войни, от Роджър Мидълтън. На презентацията на книгата стана ясно, че тя е с цел да предупреди за ескалиращата опасност на пиратството в региона и как в основата на проблема е разпадането на сомалийската държава и повече от десетилетие неуспешен международен ангажимент. Книгата беше дискутирана широко в международната преса. През октомври 2010 г. Чатъм Хаус публикува доклад, озаглавен „Стратегия в аскетизъм, сигурността и отбраната на Обединеното кралство“, от Пол Корниш. Също така организацията публикува множество публикации в периодични, дневни и ежемесечни издания.

В допълнение към предприемането на широк спектър от изследвания Чатъм Хаус е бил домакин на световно известни лектори от цял свят като Дейвид Камерън, Бан Ки-Мун, Хамид Карзай, Кондолиза Райс, Гордън Браун и Первез Мушараф. Чатъм Хаус е в основата на ключови публикации във вестник „Международни отношения“, както и в ежемесечното списание „Светът днес“.

Външни препратки[редактиране | edit source]