Чернова:Григор Симеонов Спасов
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Григор Спасов (Григорий или Гошо Симеонов Спасов) е роден в Етрополе през 1838 г. търговец на железария и други стоки. Доставя стоката си от Оряхово, Свищов, Пловдив и други градове. С нея пренася и оръжие за комитета. Той е сред първенците на града не само по имот, но и по влияние пред турската власт. Г. Спасов е член на меджлиса, на училищното настоятелство, на църковните и манастирски съвети. За него Т. Пеев казва в едно свое писмо от 15.ХІІ.1874 г. : “ В тебе живее и расте онзи граждански отличен дух, който характеризува истинския човек полезен за себе си и обществото”. Според спомените на наследници при едно посещение на Левски през 1872 г. той отсяда в къщата на Г. Спасов, на когото се ражда дъщеря. Апостолът кръщава новороденото с името Райна. В къщата на Г. Спасов по това време живее грък фотограф, той приучва жителите на малкия градец без страх да застават пред обектива и прави много фотографии по това време. Запазена е групова снимка на първенците на града – голяма част членове на комитета, учителите Т. Пеев и Ил. Вълчев и граждани пред девическото училище. За приятелските отношения на Васил Левски и Григор Спасов се сочи снимката публикувана в книгата „В. Левски и неговите другари”. След емигрирането на Тодор Пеев, Г. Спасов е сочен за негов заместник, но на практика комитета престава да съществува. Григор Спасов застава начело на читалището като полага усилия за неговото укрепване. Григор Спасов е бил член на Етрополската община преди Освобождението, на училищното настоятелство, черковните и манастирските съвети. Той давал парични помощи на училища и бедни хора. Григор Спасов бил и книжар. Продавал учебници на децата и други книги издание на Христо Г. Данов, с когото бил в кореспонденция. Григор Симеонов Спасов е бил кмет на град Етрополе през 1878-1880 г. Григор Спасов умира през м.април 1887 г.
Бащата на Григор е Симеон Спасов, който се преселва от село Желява в Етрополе. Майка му се предполага. че се е казвала Рада. Гошо има една сестра Стояна Симеонова Спасова (прапрапрабаба на Юлиан Ангелов), която омъжена за свещеник Михаил Арнаудов.
Григор Спасов на 06.01.1854г. се жени за Гена Хинова (Пръдльова) и имат 10 деца.
" Четвърта на гърба на същия лист: „1867 февруариа 25 да се знае кога го преписа Iсакъ Сиринъ ωт край до край попъ Симеонъ х. Пенчовъ, на горното училище беше учитель, а ась бехъ епитропъ школски тогасъ, асъ Григориа Симеоновъ Спасовски мазажи“. Двамата възрожденци, любители на книжнината, са жители на Етрополе. Григорий Спасов (1838-1887) е и секретар на градския революционен комитет. Неговата двуетажна къща с търговска маза е напълно запазена в града."[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
https://www.museum-etropole.com/index.html