Чернова:Секемхет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Секемхет е древен египетски цар (фараон) от 3-та династия по време на Старото царство. Смята се, че царуването му е от около 2648 г. пр. н. е. до 2640 г. пр. н. е. Той е известен и под традиционното си по-късно рождено име Джосер-Taти и под елинизираното си име Тирей (от Манетон; произлиза от Тети в Списъка на царете на Абидос). Секемхет вероятно е бил брат или най-големият син на фараона Джосер. Малко се знае за този владетел, тъй като той управлява само няколко години. Той обаче издига стъпаловидна пирамида в Сакара и оставя след себе си добре известен скален надпис в Уади Магарех (Синайския полуостров).

Царуване[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че продължителността на управлението на Секемхет е била шест до седем години. Тази цифра се основава на броя годишни регистри, запазени във фрагмент I [de] от Кайро, регистър V. Уилкинсън заявява, че „тази цифра е доста сигурна, тъй като титулатурата [на владетеля] започва веднага след разделителната линия, отбелязваща смяната на царуването.“ [1] По подобен начин историкът Манетон изброява Секемхет под името Тирей и посочва, че той е царувал седем години. Набил Свелим, за разлика от тях, предложи управление от деветнадесет години, защото вярваше, че Секемхет може да е Тозертасис, споменат от Манетон. [2] Въпреки това, такова дълго царуване е в противоречие с незавършеното състояние на заровената пирамида и това мнение като цяло се отхвърля от египтолозите.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Съпругата на Секемхет може да е била Джесеретнебти, но това име се появява без титла на кралица и египтолозите оспорват истинското значение и разчитане на това име.[3] Алтернативно името се чете като Джесер-ти и се идентифицира с името на картуш Джесер-Тати като пряк наследник на Джосер. Секемхет със сигурност е имал синове и дъщери, но до тази дата не е намерено лично име.

Някои смятат Секемхет за брат на Джосер, което го прави още един син на Хасекхемуи, който е последният владетел от Втората династия. Ако това е вярно, майка му ще бъде Нимаатап.

Гробница[редактиране | редактиране на кода]

Пирамидата на Секемхет понякога се нарича "Погребаната пирамида" и за първи път е разкопана през 1952 г. от египетския археолог Закария Гонейм. Под пирамидата е открит запечатан саркофаг, но когато е отворен, се оказва празен.

Пирамидата[редактиране | редактиране на кода]

Пирамидата на Секемхет е планирана като стъпаловидна пирамида от самото начало. Основата й била квадрат с размери 115 м x 115 м. Ако пирамидата беше завършена, тя щеше да има шест или седем стъпала и крайна височина от 73 метра. Тези пропорции биха дали на пирамидата ъгъл на издигане от 51˚50', идентичен с пирамидата в Мейдум и Голямата пирамида в Гиза. Подобно на пирамидата на Джосер, тази на Секемхет е построена от варовикови блокове. Паметникът не е завършен, вероятно поради внезапната смърт на фараона. Само първото стъпало на пирамидата е завършено, оставяйки паметник във формата на голяма квадратна мастаба.

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Toby A. H. Wilkinson: Royal Annals of Ancient Egypt: The Palermo Stone and Its Associated Fragments. Kegan Paul International, London 2000, page 115.
  2. Nabil Swelim: Some Problems on the History of the Third Dynasty, Archaeological and historical Studies, Vol. 7, ZDB-ID 800015-3, Archaeological Society of Alexandria, Alexandria 1983, p. 221
  3. Wolfgang Helck: Untersuchungen zur Thinitenzeit. Harrassowitz, Wiesbaden 1987, ISBN 3-447-02677-4, pp 108, 117.