Чорапогащи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дамски чорапогащи: вижда се по-плътно изплетеният ограничител на бедрата

Чорапогащите са част от облеклото, предимно дамското, която се обува и плътно обхваща краката и таза, чието начало идва от мъжкия гардероб и са ги носели мъжете.

Фините прозрачни чорапогащи се изработват основно от полиамид и еластан, понякога с добавка на ликра, памук или полипропилен. Произвеждат се и плътни чорапогащи с високо съдържание на памук и вълна, подходящи за зимен туризъм, както и такива с профилактична и лечебна компресивна функция. Освен дамски, се произвеждат детски и мъжки чорапогащи, а също и специални чорапогащи за бременни жени. Плетат се на кръгоплетачни машини.

Кройките в моделите чорапогащи се различават по следните елементи:

  • височина на талията: по-ниската талия се комбинира с по-плитки бикини, панталони и поли;
  • „парче“ — по-широка платка за задните части при големите размери, която намалява вероятността чорапогащникът да се прокъса около шева при обтягане (например при сядане);
  • ограничител на бедрата, Т-банд в зоната на таза и слабините, или уплътнител на пръстите на краката — по-плътно изплетени части, за по-голяма здравина и предпазване от бримки.

Според повърхността си, биват гладки и фигурални. Обичайни десени за фигуралните чорапогащи са хоризонтално или вертикално райе, каре, точки, геометрични фигури, флорални мотиви, петна наподобяващи тигрова, леопардова и т.н. кожа. Могат да се открият във всевъзможни цветове, но типични за дамските чорапогащи цветове са черен, сив, „графит“, бежов, екрю.

Чорапогащите се различават и по своята плътност, която се измерва в den, denier (ден, дение). Приема се, че чорапогащи от 60 и повече дение са плътни; 30 - 50 дение са полупрозрачни; 20 дение са стандартни прозрачни; 15 - 19 дение са много прозрачни; 10 - 14 дение са супер прозрачни; до 9 дение са ултра прозрачни.[1]

Чорапогащите не се перат в пералня, не се центрофугират и гладят. Трябва да се перат в хладка вода, до 30 градуса, и да не се подлагат на прякото въздействие на силна слънчева светлина и отоплителни тела, понеже това поврежда еластичността им и те се късат по-лесно.[1] С времето, изпретените чорапогащи стареят и по-точно еластана (по подобие на ластиците)[2]. Вероятността да се скъса става по-голяма след две години в оплетено състояние.

Големи български производители са ТИМ България и Лейди София

В последните няколко години се наблюдава завръщане на този чисто мъжки аксесоар в мъжкия гардероб. Много производители вече предлагат мъжка серии, с анатомично приспособени модели, които варират от плътност 20 (много прозрачни) до съвсем плътни (над 80, 100 и дори 120 den). Такива са Comfilon, Activskin, Doyeah, Tim Legwear, Adrian, Gerbe и други.

Друга употреба[редактиране | edit source]

Любопитна употреба на думата чорапогащи е свързана с паметника на върха на Троянския проход (над Беклемето), който е широко известен като „Чорапогащите“. При ясно време паметникът се вижда от върховте на Рила, от Родопите и от Дунава.

Дамските чорапогащи са обект на сравнително разпространен вид сексуален фетишизъм при мъжете (по-рядко наблюдаван у жени)

  1. виж Фетишизъм към дамски чорапи

История[редактиране | edit source]

1560 — кралица Елизабет I притежава първия чифт дамски чорапи (Англия)
1589 — станови плетачни машини, изобретени от Уилям Лий
1816 — първата станова кръгло плетачна машина (Англия)
1838 — парна машина за чорапогащи (САЩ)
1839 — патент за ел. кръгло плетачна машина (САЩ)
1850 — патент за дизайна на иглите с отваряч (САЩ)
1857 — патент за модерен тип машина (Англия)
1937найлон (полиамид), изобретен от Уолъс Коротърс от DuPont
1959 — производство на еластан (Spandex)

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Полезна информация за чорапогащите
  2. Спецификата на материалите при чорапогащите