Чорапогащи
Чорапогащите са част от облеклото, предимно дамското, която се обува и плътно обхваща краката и таза.
Фините прозрачни чорапогащи се изработват основно от полиамид и еластан, понякога с добавка на ликра, памук или полипропилен. Произвеждат се и плътни чорапогащи с високо съдържание на памук и вълна, подходящи за зимен туризъм, както и такива с профилактична и лечебна компресивна функция. Освен дамски, се произвеждат и детски чорапогащи, а също и специални чорапогащи за бременни жени. Плетат се на кръгоплетачни машини.
Кройките в моделите чорапогащи се различават по следните елементи:
- височина на талията: по-ниската талия се комбинира с по-плитки бикини, панталони и поли;
- „парче“ — по-широка платка за задните части при големите размери, която намалява вероятността чорапогащникът да се прокъса около шева при обтягане (например при сядане);
- ограничител на бедрата, Т-банд в зоната на таза и слабините, или уплътнител на пръстите на краката — по-плътно изплетени части, за по-голяма здравина и предпазване от бримки.
Според повърхността си, биват гладки и фигурални. Обичайни десени за фигуралните чорапогащи са хоризонтално или вертикално райе, каре, точки, геометрични фигури, флорални мотиви, петна наподобяващи тигрова, леопардова и т.н. кожа. Могат да се открият във всевъзможни цветове, но типични за дамските чорапогащи цветове са черен, сив, „графит“, бежов, екрю.
Чорапогащите се различават и по своята плътност, която се измерва в den, denier (ден, дение). Приема се, че чорапогащи от 60 и повече дение са плътни; 30 - 50 дение са полупрозрачни; 20 дение са стандартни прозрачни; 15 - 19 дение са много прозрачни; 10 - 14 дение са супер прозрачни; до 9 дение са ултра прозрачни.[1]
Чорапогащите не се перат в пералня, не се центрофугират и гладят. Трябва да се перат в хладка вода, до 30 градуса, и да не се подлагат на прякото въздействие на силна слънчева светлина и отоплителни тела, понеже това поврежда еластичността им и те се късат по-лесно.[1] С времето, изпретените чорапогащи стареят и по-точно еластана (по подобие на ластиците)[2]. Вероятността да се скъса става по-голяма след две години в оплетено състояние.
Големи български производители са ТИМ България и Лейди София
Друга употреба [редактиране]
Любопитна употреба на думата чорапогащи е свързана с паметника на върха на Троянския проход (над Беклемето), който е широко известен като „Чорапогащите“. При ясно време паметникът се вижда от върховте на Рила, от Родопите и от Дунава.
Дамските чорапогащи са обект на сравнително разпространен вид сексуален фетишизъм при мъжете (по-рядко наблюдаван в жени)
История [редактиране]
1560 — кралица Елизабет I притежава първия чифт дамски чорапи (Англия)
1589 — станови плетачни машини, изобретени от Уилям Лий
1816 — първата станова кръгло плетачна машина (Англия)
1838 — парна машина за чорапогащи (САЩ)
1839 — патент за ел. кръгло плетачна машина (САЩ)
1850 — патент за дизайна на иглите с отваряч (САЩ)
1857 — патент за модерен тип машина (Англия)
1937 — найлон (полиамид), изобретен от Уолъс Коротърс от DuPont
1959 — производство на еластан (Spandex)
Източници [редактиране]