Юда Галилеански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Юда Галилеанец или Иуда Галилеанец, срещан също и като Юда Галилейски (Галилеански) или Иуда Галилейски (Галилеански) е според Йосиф Флавий в неговите "Юдейски древности" (глава ХІІ), предводител-главатар от сектата на зилотите и "основател на /своя/ философия".

Историческа рекогносцировка[редактиране | edit source]

Тъй наричаните Свети земи обхващат областите на древна Юдея, Самария, Галилея на север, и Идумея на юг. Въпреки премахването на мястото за преклонение на хълма Геризим в центъра на Самария от Хасмонеите, самаряните си останали верни на своите стари привички, а галилеяните или галилейците и идумеаните или идумеите били насилствено обърнати към юдаизма след бунта на Макавеите.

Въпреки насилието, галилеяните били племенно верни на юдаизма. В Йерусалим считали галилеяните за недостатъчно формално загрижени за религиозните обреди, а съдържателно - за тайните на вярата. През 1 век Йоханан бен Закай бил назначен за отговорник за Галилея. За 18 години служба му били зададени само 2 въпроса по Халахата от галилеяните, поради което той проплакал: "О, Галилея, Галилея, накрая ще бъдеш пълна със злотворци!" (Йерусалимски талмуд, Шабат 16:7, 15 глава). По време на първото еврейско въстание, галилеяните и идумеаните били най-фанатичните зилоти и се биели с римляните до смърт, докато жителите на Юдея били готови да приемет мирните условия.[1]

Исторически сведения[редактиране | edit source]

Според Йосиф Флавий тази секта на крайни юдеи, неотдавна образувана от някой си Иуда Галилейски: “презират, земните злини; с волята си превъзмогват мъките; предпочитат смъртта пред живота, в името на честта. Понасяли са огън и жупел, оставяли са се да им натрошат ребрата, но не са казали нито дума против техния законодател, нито пък са яли забранени меса”, т.е. тук видния фарисей и познавач на историята на своя народ има предвид освен религиозната забрана за ядене на свинско, но и разпространяваната в античността легендарна случка на ритуално убийство от Апион, предаваща красноречиво за обществените настроения спрямо евреите, която влязла по-сетне в епоса на много народи и ги подтиквала да извършват антисемитски погроми въз основа на т.нар. кръвна обида срещу евреите. По време на разграбването на Втория храм от Антиох Епифан, намерили вътре затворен човек, който помолил да го освободят. Той разказал на Селевкидите, че евреите му давали най-питателни и разнообразни храни в продължение на година, за да го угоят и убият. После отвеждали пленника си елин в някаква гора (преди превземането на Втория храм околностите на Светия град били гористи), където го убивали, принасяйки го в жертва според ритуалите си. Опитвали вътрешностите му, след което изхвърляли трупа в някакъв ров. Според Апион, още Демокрит бил посочил тази практика, подчертавайки, че жертвата била нарязвана на малки парчета, а ритуалното убийство се извършвало на всеки седем години.[2]

По-нататък Йосиф Флавий ни заявява: “Иуда бе създател на нова секта, коренно различна от другите три, т.е. от садукеите, фарисеите и есеите. По народност те са юдеи (авторът има предвид тук вероизповеданието, а не етноса); живеят единни помежду си, а сладострастието смятат за порок”.

Род и семейство[редактиране | edit source]

Бащата на Юда е първия главатар на легендарните галилейски разбойници - Езекия, който е екзекутиран от Ирод Велики. След смъртта на Ирод, Юда застава начело на първия и втори бунт на тълпата и пленява царския военен арсенал в град Сепфорис. В това си начинание е подкрепен от местните фарисеи.

Според члена на Синедриона раби Гамлиел ха-Закен Старий, е подкрепен от някои садукейски водачи, които протестират през 6 г. срещу преброяването на населението от римляните, предприето от прокуратора на Сирия - Квириний. Въстанието е потушено, а Юда е убит, като неговите семейство и род запазват значението на делото му сред юдейските религиозни фанатици. Някои историци са на мнение, че Гамлиел Старий смесва тези събития с "бунта" от 44/46 г. на Теудас.

През 46 г. племенникът на Филон Александрийски и прокуратор на Юдея - Тиберий Юлий Александър, екзекутира синовете на Юда Галилеанец - Ямес и Симон.

Син, или по-вероятно легендарен внук, на Юда Галилеец е Менахем, на който по време на първата юдейско-римска война се отдава за кратко да овладее Йерусалим. Менахем е братовчед на водача на обкръжените сикарии в Масада - Елиезер бен Яаир.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 105-106. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  2. дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, Езическа античност, II.Елинистична и римска античност, 2.Литература, Б) стр. 22-23. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.

Вижте също[редактиране | edit source]