Accept

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Accept
Accept - 1.jpg
Аксепт на Каварна Рок Фест 2013.
Информация
Произход Солинген
Flag of Germany.svg Германия
Стил Хеви метъл
Спийд метъл
Активни години 19702007, 2009 - настояще
Уебсайт [1]
Членове Марк Торнило
Волф Хофман
Херман Франк
Петър Балтес
Стефан Шварцман
Accept в Общомедия

Аксепт е германска хеви метъл група от град Золинген, основана през 1970 години от Удо Диркшнайдер. Групата набира популярност през 1980 години. Вокалистът им Удо Дикшнайдер взривява публиката на концертите с дрезгавия си, но лиричен глас. Известни албуми на Аксепт са Metal Heart, Balls to the Wall и др.

История, развитие и албуми[редактиране | edit source]

Години наред след основаването си Accept страдат от постоянни промени в състава и се намират на аматьорско ниво, появявайки се спорадично на различни фестивали. Професионалната им кариера започва през 1976 г., когато са поканени да свирят на един от първите рок фестивали в Германия — „Rock am Rhein“. След изпълнението си там Accept получават звукозаписен договор и за първи път влизат в професионално студио, за да запишат едноименния си дебют. Творбата, обаче, така и не постига особен успех.

Първият стабилен състав на Accept включва вокалиста Udo Dierkschneider, китаристите Wolf Hoffmann и Gerhard Wahl, басиста Peter Baltes и барабаниста Frank Friedrich. След издаването на „Accept“ Friedrich и Wahl напускат групата, тъй като нямат намерение да се захващат с професионална музикална кариера. Двамата са заменени от Stefan Kaufmann и Jorg Fischer и с този състав групата записва „I'm a Rebel“ през 1980 г. С него Accept привличат вниманието на медиите и популярността им се засилва значително.

През 1981-а се случват три важни събития. Първо е издаден албумът „Breaker“. Второ — групата подписва с мениджърката Gaby Hauke, взаимоотношенията с която се запазват през цялата кариера на Accept. И трето — Accept се присъединяват към турнето на Judas Priest и така стават известни и извън Европа.

Следващият албум — „Restless and Wild“ излиза през 1982 г., но е без участието на Jorg Fischer, който напуска малко преди да бъдат осъществени записите. Всички китари в албума са изсвирени от Wolf Hoffmann. „Restless and Wild“ показва развитие в музиката на групата и включва някои основни характеристики на жанра, който по-късно ще бъде наречен спийд метъл. Следва голямо турне, за което е нает китариста Hermann Frank.

Появява се нов албум — Balls to the Wall“, който е различен спрямо предишните записи на групата. Творбата има концептуален характер и включва песни, експлоатиращи теми като политиката, сексуалността и различията в човешките отношения. Като автори на текстовете на „Balls to the Wall“ са посочени Accept и човек с псевдоним Deaffy, който впоследствие се оказва мениджърката Gaby Hauke, която от тогава работи върху лириките на всичките им парчета, без официално да заявява авторството си. През 1983-а по време на шоу в родния им град Солинген, Accept се срещат случайно с Jorg Fischer. Той отново се присъединява към групата и следва световно турне, което приключва чак на следващата година с участие на историческия фестивал „Monsters of Rock festival“.

Следващият албум „Metal Heart“ се появява през 1985 г., а след него — концертният „Kaizoku Ban“. През 1986-а идва „Russian Roulette“ и продължава серията от албуми, продуцирани от продуцента на Scorpions Dieter Dierks.

С времето някои различия между членовете на Accept се задълбочават. Baltes, Wolf Hoffmann и Gaby Hauke проявяват нарастващ интерес към САЩ и прекарват повече време зад Океана, отколкото в Германия, което означава, че почти непрекъснато не са с групата.

Постепенно те се отдалечават все повече и е взето решение групата да прекрати активна дейност, а фронтменът Udo Dirkschneider да започне самостоятелна кариера. Другите членове на групата му помагат за първия соло албум „Animal House“, който излиза под името U.D.O. през 1988 г.

След известен период на бездействие Peter, Wolf и Stefan се събират и започват работа заедно отново с вокалиста David Reece, докато соло кариерата на Udo се развива успешно и Jorg Fischer отново напуска. След няколко демота Accept реализират първия си албум без Udo — „Eat the Heat“ (1989). Следва турне, за което към състава на групата се присъединява ритъм китариста Jim Stacey, но след като Stefan Kaufmann получава сериозна травма на гърба, се налага концертите да бъдат прекратени за известно време. Замества го барабанистът Ken Mary. До края на турнето Hoffman, Baltes и Hauke решават, че Reece не е подходящ за групата и че Kaufman трябва да си вземе дълга почивка. Така идва и решението за раздяла. Към 1989 г. Accept официално прекратяват съществуването си.

Още на следващата година е издадена концертната компилация „Staying a Life“ и феновете по целия свят настояват за реюниън. Udo се среща с музикантите от Accept и след обсъждане решават да възродят групата в класическия ѝ състав.

През 1993-а е издаден „Objection Overruled“ и възраждането на Accept се счита за успешно. Следва световно турне и още един албум „Death Row“ (1994). Тогава старата травма на Kaufmann го принуждава да се оттегли от барабаните за постоянно. Групата кани Stefan Schwarzmann за нов член и планира следващото си турне. Постепенно, обаче, музикантите започват да усещат умора. Във въздуха витае усещането за обреченост, дори и когато Accept влизат в студио, за да запишат албума „Predator“ през 1995-а, този път с Michael Cartellone (от Damn Yankees) на барабаните. Следва последното турне на групата за близо десетилетие и то минава на три континента (Европа, Америка и Азия), като финалното шоу е в Токио, Япония.

Accept не са активни от 10-ина години, когато през 2005-а обявяват кратко юбилейно турне в класическия си състав. Последният концерт от него е не другаде, а в Каварна, България на 27 август. В началото на 2010 Accept отново се събират, но без Удо Диркшнайдер, който си остава вокалист на U.D.O.. Новият вокалист много наподобява Удо по глас и се казва Mark Tornillo.

Дискография[редактиране | edit source]

  • Студийни албуми
година албум позиции в класациите Сертификати[1]
UK
[2]
US
[3]
FIN
[4]
GER
[5]
NOR
[6]
SWE
[7]
SWI
[8]
1979 Accept
1980 I'm a Rebel
1981 Breaker
1982 Restless and Wild 98 27
1983 Balls to the Wall 74 59 10 RIAA: Gold
CRIA:Gold
1985 Metal Heart 50 94 2 13 9 4 14
1986 Russian Roulette 80 114 5 5 16 9 23
1989 Eat the Heat 139 15 19 26 -
1993 Objection Overruled 5 17 24 21 22
1994 Death Row 32
1996 Predator 56 49
2010 Blood of the Nations 187 9 4 7 15
2012 Stalingrad 32 81 8 6 22 10 17
"—" не попада в класациите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Searchable Database. // Recording Industry Association of America. Посетен на 2008-05-31.
  2. Chart Stats - Accept. // Chart Stats. Архив на оригинала от 2012-06-30. Посетен на 2008-06-25.
  3. Artist Chart History - Accept. // Billboard charts. Архив на оригинала от 2008-07-20. Посетен на 2008-05-31.
  4. Diskografia Accept. // Finnish charts. Посетен на 2008-05-31.
  5. Diskographie Accept. // German charts. Посетен на 2008-05-31.
  6. Diskografi Accept. // Norwegian charts. Посетен на 2008-05-31.
  7. Diskografi Accept. // Swedish charts. Посетен на 2008-05-31.
  8. Diskographie Accept. // Swiss charts. Посетен на 2008-05-31.

Външни препратки[редактиране | edit source]