Брунерови жлези
| Брунерови жлези | |
|---|---|
| |
| Хистологичен срез на дванадесетопръстник. Брунеровите жлези се намират в субмукозата четвъртите надолу в легендата. | |
| Латински | glandulae duodenales |
| Атлас | Брунерови жлези |
Брунерови жлези или Дуоденални жлези (на латински: glandulae duodenales) са сложни тръбести жлези от подлигавичния слой (субмукоза) на дванадесетопръстника продуциращи секрет с алкална реакция, които влизат в състава на чревния храносмилателен сок и неутрализира постъпващия от стомаха секрет с кисело pH. Наречени са на името на швейцарския анатом Йохан Конрад Брюнер, който ги открива през 1686 г. в дванадесетопръстници от човек и куче.[1]
Разположение[редактиране | редактиране на кода]
Брунеровите жлези са разположени в субмукозата на дванадесетопръстника, а при някои видове животни и в началните отдели на празното черво. Намират се под Либеркюновите жлези, с които често имат общи изводни канали.
Строеж[редактиране | редактиране на кода]
По строеж Брюнеровите жлези са тубулозни при преживните животни и тубуло-ацинозни при всички останали. Имат самостоятелни изводни канали или се влимат в Либеркюновите жлези. Преоблазават слузоотделящи жлезисти клетки, но се срещат и чашковидни, аргирофилни, пристенни и панетови клетки[2].
Секреция[редактиране | редактиране на кода]
Секретът от жлезите представлява гъста безцветна течност. Основният компонент от нея е муцин[3], който е с неутрална и слабо алкална реакция. Освен това в него се съдържа и ензима амилаза, участваща в разграждането на въглехидратите.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Большая медицинская энциклопедия. Статья «Бруннер» Архив на оригинала от 2011-09-12 в Wayback Machine.. Том 4, с. 66.
- ↑ Кръстев Х., Витанов С. „Цитология и Хистология“, стр. 261-263, Земиздат, София, 1993, ISBN 954-05-0083-4
- ↑ Маев И. В., Самсонов А. А. Болезни двенадцатиперстной кишки. М., МЕДпресс-информ, 2005, — 512 с. ISBN 5-98322-092-6.