Момотови
| Момотови | ||||||||||||||||||
 Синьочел момот (M. momota) | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
G. R. Gray, 1840 | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Момотови в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Момотовите (Momotidae) са семейство птици от разред синявицоподобни (Coraciiformes), който включва също така земеродните рибарчета, пчелоядовите и синявицовите.
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Всички живи видове са разпространени в тропическите гористи местности на Америка.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Тези дървесни птици са със среден размер – дължината им е около 16 – 48 cm. Те имат пъстра перушина и сравнително голям и масивен клюн. Краката и крилата им са къси.
Всички представители на това семейство, с изключение на Hylomanes momotula имат сравнително дълги опашки с върхове във формата на тенис ракета, като тези на мъжките са малко по-големи от тези на женските.
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Момотовите се хранят с дребни насекоми и гущери, а също така и с плодове. Няколко вида от Коста Рика са забелязани да се хранят с отровните жаби стрела.[1]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Подобно на повечето синявицоподобни, правят гнездата си в дупки по дърветата. Снасят около четири бели яйца, които се излюпват след около 20 дена. Младите напускат гнездото след още 30 дена. И двамата родители се грижат за малките пиленца.[2]
Класификация[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Семейството се състои от 6 рода и 14 живи вида.
- Семейство Момотови
- Род Hylomanes Lichtenstein, 1839
- Вид Hylomanes momotula Lichtenstein, 1839
- Род Aspatha Sharpe, 1892
- Вид Aspatha gularis (Lafresnaye, 1840)
- Род Момоти (Momotus) Brisson, 1760
- Вид Momotus mexicanus Swainson, 1827
- Вид Синьочел момот (Momotus momota) (Linnaeus, 1766)
- Вид Momotus lessonii Lesson, 1842
- Вид Momotus aequatorialis Gould, 1858
- Вид Momotus subrufescens (PL Sclater, 1853)
- Вид Momotus coeruliceps (Gould, 1836)
- Вид Тринидадтки момот (Momotus bahamensis) (Swainson, 1838)
- Род Baryphthengus Cabanis & Heine, 1859
- Вид Baryphthengus martii (Spix, 1824)
- Вид Baryphthengus ruficapillus (Vieillot, 1818)
- Род Electron Gistel, 1848
- Вид Electron carinatum (du Bus, 1847)
- Вид Electron platyrhynchum (Leadbeater, 1829)
- Род Eumomota P.L. Sclater, 1858
- Вид Eumomota superciliosa (Sandbach, 1837)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Master, Terry L. Predation by Rufous Motmot on Black-and-Green Poison Dart Frog // Wilson Bull. 111 (3). 1999. с. 439 – 440.
- ↑ Forshaw, Joseph. Encyclopaedia of Animals: Birds. London, Merehurst Press, 1991. ISBN 1-85391-186-0. p. 143 – 144. (на английски)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Murphy, Troy G. (2007). Lack of melanized keratin and barbs that fall off: how the racketed tail of the turquoise-browed motmot Eumomota superciliosa is formed. Journal of Avian Biology 38:139 – 143.
- Murphy, Troy G. (2007). Racketed tail of the male and female turquoise-browed motmot: male but not female tail length correlates with pairing success, performance, and reproductive success Архив на оригинала от 2012-12-16 в archive.today. Behavioral Ecology and Sociobiology 61:911 – 918.
- Murphy, Troy G. (2007). Dishonest ‘preemptive’ pursuit-deterrent signal? Why the turquoise-browed motmot wags its tail before feeding nestlings. Animal Behaviour 73: 965 – 970.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Family Motmots (Momotidae), Internet Bird Collection