Numerus clausus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Numerus clausus е термин, обозначащ краен брой лица, които получават дадено право. Съвременната употреба на numerus clausus е най-често свързана с конкурси, които биват издържани от фиксиран брой лица, в противовес на конкурси, които биват издържани от всеки, получил фиксирана минимална оценка. Например, във Франция, за конкурсите за право на практикуване на лекарската професия, държавата обявява броя свободни места според нуждите си, и за издържали конкурса се считат кандидатите от този с най-добра оценка, до този, чиито пореден номер в класирането съвпада с броя обявени места. Numerus clausus се среща още в римското право. [1].

На български Numerus clausus се среща и изразът ограничителна квота.

В историята са познати и случаи, в които е налаган numerus clausus само за определени групи, на базата на предразсъдъци, за да се ограничи изкуствено тяхното участие в обществения живот. Такъв numerus clausus е еврейската квота, ограничаваща броя евреи, които е можело да се запишат в университетите, въвели такава ограничителна квота.

Numerus clausus се налага законово. Често се налага ограничителна квота за упражняване на определена професия или дейност. Примерно българския Закон за нотариусите и нотариалната дейност предвижда на 10 хил. жители да има по 1 нотариус. Аналогично е положението и при съдебните изпълнители и т.н. Ограничителните квоти трябва много внимателно да се налагат защото ограничават права и като правило тяхното въвеждане следва да e изключително добре мотивирано и продиктувано от причини за опазване на важни държавни блага или за защита на значим обществен интерес.

В Германия въвеждането на numerus clausus трябва да има конституционно основание, а не налагането да почива само на принципа на законност. [2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. F Parisi "THE FALL AND RISE OF FUNCTIONAL PROPERTY" George Mason Law & Economics Research Paper No. 05-38 2005
  2. A Peukert "Güterzuordnung als Rechtsprinzip" (Mohr Siebeck, 2008) ISBN 978-3-16-149724-7;
    V. Jänich "Geistiges Eigentum - Eine Komplementärerscheinung zum Sacheigentum?" (Mohr Siebeck, 2002) ISBN 9783161476471

Вижте също[редактиране | edit source]