Белизма
| Белизма | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Keng, 1936 | ||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Белизма в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Белизмата (Bothriochloa ischaemum) е многогодишно тревисто растение от семейство Житни.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Коренището му е късо и пълзящо. Стъблото достига височина до 30 – 80 cm. Листата са линейни, с ширина 2 – 3 mm. Отгоре и отдолу те са голи, като по края са ресничести. Езичето на листата също е ресничесто. Съцветието се състои от 2 – 10 класовидни клонки разположени дланевидно на върха на стъблото. Дръжките на класчетата са покрити с власинки. Класчетата са дребни и продълговати, зеленикави или виолетови на цвят, групирани по двойки, в които едното класче е приседнал и с двуполов цвят, а другото с дръжка и само с тичинков цвят. Цъфти през юли-октомври.[1]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Обитава сухи места. В България се среща из цялата страна на височина от 0 до 1000 m.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
