Марулас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марулас
Μαρουλάς
Едната от двете венециански кули в селото, разположена в източния му край
Едната от двете венециански кули в селото, разположена в източния му край
35.3469° с. ш. 24.5506° и. д.
Марулас
Страна Гърция
ОбластКрит
ДемРетимно
Надм. височина240 m
Население486 души (2011)
Пощенски код74100
Телефонен код+30 28310
Марулас в Общомедия

Марулас (на гръцки: Μαρουλάς) е село в Република Гърция, разположено на остров Крит, дем Ретимно. Намира се на 10 km югоизточно от град Ретимно на 240 m надморска височина.[1]

Според местна легенда селото носи името на пастирката Марула, която докато пасяла стадо овце в околността, открила тук извор с чиста вода. С това име за първи път селото се споменава през 1577 г. от италианския математик и астроном Франческо Бароци, роден също на Крит, в град Ираклио. Днес много сгради в селото датират от времето, когато венецианците владеят острова - както жилищни сгради с бойници, на сводестите врати на някои от които все още стоят венециански гербове, така също и двете оцелели кули, изградени в първата половина на XVII в.,[2] мелницата, многото арки и характерните тесни улички.

Всъщност районът е обитаван още от дълбока древност, тъй като в непосредствена близост до днешното Марулас е открито гробище от следдворцовия минойски период с каменни издълбани гробници, в които са намерени голям брой бронзови съдове, оръжия, керамика, накити, печати и др., които понастоящем са изложени в Археологическия музей на Ретимно.[3]

На хълма над селото е построена църквата Св. Илия, откъдето се открива красива панорама към Критско море.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2011 г. населението на Марулас възлиза на 486 жители.[4] През 1923 г. в селото се заселват и бежанци от Мала Азия.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Μαρουλάς
  2. Christian Ottersbach: Venezianische Villen und Herrenhäuser auf Kreta, in: Burgen und Schlösser, Zeitschrift für Burgenforschung und Denkmalpflege, hg. vom Europäischen Burgeninstitut der Deutschen Burgenvereinigung, 1/2017, S. 17–31
  3. www.rethymno.gr
  4. Статистически данни за дем Ретимно за 2011 г.
  5. Φίλοι Γιώργου Π. Εκκεκάκη (2013). Αντιδώρημα. Τιμητικός Τόμος, p.230