Хълцане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хълцане
Класификация и външни ресурси
МКБ-10R06.6
МКБ-9786.8
База данни
DiseasesDB
5887
База данни
MedlinePlus
003068
База данни
eMedicine
emerg/252
Мед. рубрики MeSHD006606
Хълцане в Общомедия

Хълцането представлява неконтролируемо съкращение на диафрагматамускул, разделящ гръдния кош от коремната кухина и контролиращ дишането. То може да възникне поединично или да се появява на пристъпи. Ритъмът на хълцането или времето между хълцанията са сравнително постоянни.

Физиология[редактиране | редактиране на кода]

Хълцането се причинява от дразнението на френичния нерв (на латински: nervus phrenicus), който е отговорен за инервацията на диафрагмата. След като информацията за дразнение е достигнала до централната нервна система се индуцира съкращение на междуребрените дихателни мускули на диафрагмата, мускулите на шията, в ларинкса и сфинктерите на хранопровода, водещи до бързо поеме на въздух.[1] При всяка контракция на диафрагмата, след около 0,25 секунди, следва затваряне на гласовите връзки в ларинкса, на което се дължи и специфичния звук, чуван при хълцане.

Този процес продължава, докато диафрагменият нерв не се отпусне. В повечето случаи това състояние продължава няколко минути, но има случаи в които може да продължи дни. Увреждането на френичния нерв, може да доведе до продължително хълцане от 1 – 2 денонощия. Това увреждане може да бъде доведено от възпаление на гърлото, тумор, инфекция или травма в шийната област, гастроезофагеален рефлукс[2], както и от косъм или друг малък предмет в ухото, дразнещ тъпанчето. Продължителното хълцане може да бъде предизвикано също и от лекарства (сънотворни, успокоителни), барбитурати, стероиди, наркотици и др.[3]

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Причините за появата на хълцане може да са следните:

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

В повечето случаи хълцането преминава от само себе си без медицинска намеса, въпреки че много често различни средства за домашно лечение се използват с цел съкращаване на продължителността му.[7] Понякога е необходимо медицинско лечение при хронични хълцания. Като метод за лечение чрез операция за блокиране на нерви се прибягва по изключение.

Народни методи[редактиране | редактиране на кода]

Народните средства за спиране на хълцането са често срещани и разнообразни, но не е документиран ефективен стандарт за спиране на хълцането. Някои от тези методи са:

  • задържане на дишането[8]
  • продължително преглъщане или бавно пиене на вода на малки глътки
  • дишане в хартиен плик – за повишаване съдържанието на СО2 в кръвта[8]
  • гаргара със студена вода
  • една чаена лъжичка захар на сухо(без вода)

Стряскането на хълцащия също може да доведе до спиране на хълцането, но не се препоръчва като алтернатива.

Медицински средства[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват много медицински средства, но не е известно лечение, което да е особено ефективно.[9] Използвани са много лекарства, като баклофен, хлорпромазин, метоклопрамид, габапентин и др. Френичният нерв може временно да бъде блокиран с инжектиране на 0,5% прокаин или постоянно с двустранна фремикотомия или други форми на хирургично унищожаване на нерва, но дори това доста драстично лечение не помага в някои случаи.

Друг медицински подход е да се постави лидокаин 3% или гел 2% в ушния канал.[10]

Общество и култура[редактиране | редактиране на кода]

Американецът Чарлз Озбърн е хълцал в продължение на 68 години (от 1922 до февруари 1990 г.), и е записан в Рекордите на Гинес, като „човекът с най-дългата атака от хълцания“ (приблизително 430 милиона).[11][12]

През 2007 г. тийнейджърката от Флорида Дженифър Мей спечели медийна слава с хълцане от около 50 пъти в минута за повече от пет седмици.[13][14]

От февруари 2007 г. състоянието на британеца Кристофър Сандс е било толкова влошено, че не е можел да яде или спи нормално в продължение на 27 месеца, период в които е направил около 10 милиона хълцания. В крайна сметка е било открито, че има тумор в мозъка, причинявайки му хълцане на всеки две секунди, по 12 часа на ден. Хълцането му е спряно през май 2009 г. след оперативна намеса.[15]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Защо хълцаме?

  1. Wilkes, Garry. Hiccups // eMedicine. Medscape, 2 август 2007. Посетен на 22 април 2009. (на английски)
  2. Gastroesophageal Reflux Disease // A.D.A.M Medical Encyclopedia. PubMed Health. Архивиран от оригинала на 4 януари 2014. Посетен на 18 юли 2016. (на английски)
  3. Hiccup and apparent myoclonus after hydrocodone: review of the opiate-related hiccup and myoclonus literature. // (на английски)
  4. Howes, D. Hiccups: A new explanation for the mysterious reflex // BioEssays 34 (6). 2012. DOI:10.1002/bies.201100194. p. 451 – 453. (на английски)
  5. Hiccups // WebMD. Посетен на 6 февруари 2014. (на английски)
  6. Hiccups Happen! // University of Maryland Hospital for Children. Архивиран от оригинала на 2012-01-10. Посетен на 2 април 2012. (на английски)
  7. Hiccups // Home Remedies. Посетен на 5 ноември 2011. (на английски)
  8. а б The Two Mechanisms That Make Hiccup Cures Actually Work // Посетен на 16 септември 2016. (на английски)
  9. Hiccups // The Merck Manual Online. Merck Sharp & Dohme, 2011. (на английски) Архив на оригинала от 2013-10-14 в Wayback Machine.
  10. Miracle hiccough cure gets the attention it deserves // BMJ (Clinical Research Ed.) 333 (7580). December 2006. DOI:10.1136/bmj.39051.721632.3A. p. 1222. (на английски)
  11. In pictures | Guinness medical record breakers | Longest attack of hiccups. BBC News. Посетен на 2 юни 2013.
  12. Survivor of 68-Year Hiccup Spell Dies // Omaha World-Herald. 5 май 1991. p. 2.B. (на английски)
  13. Florida girl hiccuping again after returning to school // MSNBC, 16 март 2007. (на английски)
  14. 'Hiccup Girl' Jennifer Mee May Use Tourette's Defense, Says Lawyer // CBS News, 27 октомври 2010. (на английски)
  15. Symons, Jane. So does holding your breath REALLY banish hiccups? // The Sun. London, 8 май 2008. (на английски)