Аверкий Зографски
| Аверкий Зографски | |
| български духовник | |
| Роден | Аверкий Зографски
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Аверкий Зографски е български духовник, деец на Българското възраждане в Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Аверкий е монах в българския светогорски Зографски манастир. Става управител на солунския метох на манастира. В Солун е един от най-активните членове на Солунската българска община.[1] Иван Снегаров го определя като ценен сътрудник на общината и като връзка с Екзархията - наблюдавал внимателно развитието на българското съзнание в солунския вилает, давал на Екзархията сведения за униатството и за гръцките владици и съветвал какви действия са необходими.[2] Като начин да се насърчат солунските българи да се откъснат от гръцката патриаршия, както и от униатството, Аверкий настоява да се действа пред турското правителство за включване на един българин в солунския ираде-меджлиси – предложение, разгледано от Светия синод, при което е решено да се говори с министъра на външните работи. Аверкий настоява и да се помогне на солунските българи за закупуване на парцел в квартала Вардарска порта за строителство на параклис. Предполага се, че под влияние на Аверкий и на поп Петър Димитров протосингелът (таксидиот) на Йерусалимския метох за Солунската епархия йеромонах Авраамий, българин по произход, се отказва от Гръцката патриаршия и службата си и моли Екзархията да го приеме в солунското българско духовенство.[2]
Зографският манастир, вероятно по внушение на Аверкий, възнамерява да открие в Солун българска печатница и подкрепя парично църковно-училищното дело на солунските българи.[2]
Аверкий Зографски е най-големият дарител за създаването на българската църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун – дарява 5600 зл. гр. за закупуването на постройка, в която в 1873 година се открива българския параклис.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 387 (коментар и бележки).
- ↑ а б в Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 127.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 127.
