Аграрен туризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аграрният туризъм е термин с по-тясно съдържание от селския туризъм включващ всичко, свързано със селскостопанското стопанство, включително традициите и обичаите, с които туристът влиза в контакт. Отнася се до разнообразни дейности, които са свързани пряко със селскостопанския труд - зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство и др., както и със сградния фонд, необходим за съответната дейност. Поради това той се предлага в много страни от селски стопани, за които туризмът е втори източник на доход след основната селскостопанска дейност, извършвана от тях. Тази форма на селски туризъм се използва предимно в Холандия и Германия.

В научната литература, автори като Холандер, Буриан, Дикси, Вайнини и др. извършват разграничаване на формите на селския туризъм на база акцента на почивката и обхвата на типичните за всеки от тях туристически услуги. Разлики има не само в обхвата на използваните ресурси, но и в самото туристическо преживяване. В тази връзка, авторите постигат определена конкретизация на отделните понятия като представят аграрния и фермерския туризъм като „субкомпоненти на туризъм в селското пространство". Посочените автори, определят аграрния туризъм като форма, при която целта на посещението има специфичен селскостопански (производствен) характер (например посещение на лозови масиви и винарски изби).

По класификацията на Фойера, аграрният туризъм заема второ място след селския туризъм. Авторът предвижда подслоняването на гостите да се извършва в условията на селското стопанство, а именно в:

  • отделна стая в селска къща;
  • къща до стопанството (на стопанина);
  • ваканционни селища;
  • къмпинги и др.

като средствата за подслон да могат да бъдат отдавани под наем директно от самите селски стопани. При това, средствата за подслон могат да бъдат разположени както в близост до стопанството, така и да са отдалечени от него. В тази форма се осъществява контакт със стопаните, включително и с тези, за които селското стопанство не е основен източник на доходи. Под номер три в класификацията на Фойера, фигурира термина „почивка в селски двор". Според автора, тази почивка продължава най-малко 5 дни. Сравнително дългия престой е необходим поради факта, че е необходимо време за опознаване на стопанина и госта и приобщаването на госта като член на селската фамилия. Домакинът е типичен селски стопанин. Селското стопанство е основното му занятие и източник на доходи. Почивката може да се реализира и в самостоятелно жилище или къмпинг, но в близост до двора и жилището на стопанина.

Може да се обобщи, че терминът аграрен туризъм се използва често като синоним на селски туризъм, но има по-тесен смисъл. Отнася се до разнообразни дейности, които са свързани пряко със селскостопански труд (овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство и др.), както и със сградния фонд, необходим за осъществяване на съответната дейност. Поради тази причина, в много страни той се предлага от селски стопани, за които туризмът е втори източник на доходи след основната селскостопанска дейност, която те извършват.

В този смисъл, под аграрен туризъм се разбира: пътуване до и пребиваване в селски район, като местата за настаняване (ферма, къща за гости или отделни стаи в къщата на домакина, къмпинг и др.) принадлежат на стопанин, за когото селскостопанското производство е източник на доход. При пребиваването туристите могат да се включат в различни селскостопански дейности и да осъществяват тесен контакт със семейството на стопанина. Пребиваването включва използване на всички възможности на средата с нейните особености (култура, бит, природа), т.е. целия потенциал на региона.

Важен елемент, присъщ на аграрния туризъм е акцента върху производствения елемент (активната селскостопанска дейност на приемащия стопанин), която е източник и на основна част от доходите му. За него туризмът е начин да разнообрази дейността си и да получи допълнителен доход (за разлика от селския туризъм, който в редица места се е превърнал в дейност, която осигурява преобладаващ дял в източниците на доходи за предприемачите). Това не изключва посещение на работещи стопанства и участие на туристите в производствената дейност и при селския туризъм, но при него те са само един елемент от селския туристически продукт, който в райони, неблагоприятни за развитие на селскостопанското производство (високопланинските и други райони) би могъл да не се предлага. Обобщаващите статистически данни за практикувалите аграрен туризъм в Европа показват, че те формират около 35 % от потребения селски туристически продукт, като в Западна Европа техният дял е относително по-висок - 38 %, докато в Източна Европа той е по-нисък с 10%.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Структура на продукта на селския туризъм, издръжки и цена на неговите елементи, СНСОИ при ВАК, София, 1999