Амвросий Попмилетиев
| Амвросий Попмилетиев | |
| български духовник и революционер | |
 Революционният комитет на ВМОРО в Галичник: Иван Гиновски (1), свещеник Амвросий Попмилетиев (2), Янаки Томов (3) и Васил Чоланчевски (4). Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Амвросий Попмилетиев (изписване до 1945 година: Амвросий попъ Милетиевъ) е български духовник и революционер, рекански деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в реканската паланка Галичник, тогава в Османската империя. Става свещеник в родното си място. Влиза във ВМОРО и в 1902 година става касиер на галичкия революционен комитет на ВМОРО.[1] Убит е през май 1909 година от преминалия на сръбска страна бивш четник на ВМОРО Божин Теофилов с помощта на местните сърбомани Павле Ажиевски и лекаря.[2] Според други сведения е убит от страна на революционната организация, поради съмнения в нечисти дела.[3]
Милан Матов пише за убийството:
| „ | През 1909 г., когято аз и Пере Тошев стоехме на почивка в манастира Кичевска Пречиста дойдоха неколко души бивши четници от Реката и искаха позволение да убият най-върлия неприятел на нелегалната дейност - архиерейския наместник поп Амвросий от Галичник. Аз пратих едно доверено лице да проучи и ни донесе конкретни сведения за същия свещеник, а на четниците казах да не бързат, защото отговорността ще падне върху тех и ще бъдат наказани, ако извършат нещо прибързано. Без да дочакат сведенията от анкетата, четниците беха извършили убийството на своя отговорност и бидоха заловени. А самият убец Божин бе обесен в Дебър.[4] | “ |
Вестник „Дебърски глас“ пише по повод смъртта му:
| „ | ...паднал тоя здравеняк и добър българин от куршуми на подла засада, на подкупени със сръбско злато изчадия, той падна убит от сръбската пропаганда... По убийството в с. Галичник, жертва на което е отличният българин п. Амвросий, ще кажа, че е чисто дело на сърбоманите от същото село: Павел Хаджиевски и други; планът за убийството е изработен в Дебър по искането на сърбоманите Божин Алексов (Пелтека) и Ильо Танев. С неговата смърт изгубваме един от най-добрите работници и защитници на националното ни дело тук.[5] | “ |
След смъртта на отец Амвросий на 15 май българите в Дебър се събират на митинг, на който сръбските действия са осъдени.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 135.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 9, 31 май 1909, стр. 2.
- ↑ Милков, Христо. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. // Военноисторически сборник 60 (4). 1991. с. 111, 113.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 115.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 7, 17 май 1909, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 8, 24 май 1909, стр. 1 – 2.
