Аналитичен марксизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аналитичният марксизъм се отнася до специфичен марксистки подход, който е известен сред англоговорящите философи и социални изследователи по време на 80-те на 20 век. Той основно се асоциира със Септемврийската група от университетски учени, наречена така заради тяхната септемврийска среща, организирана през две години, която има за цел да дискутира общи интереси. Те се самоопределят и описват като "Non-Bullshit Marxism" (марксизъм, който не е на глупостите) [1], групата се характеризира от думите на Дейвид Милър "ясно и строго, взискателно мислене върху въпросите, което иначе е помрачено от идеологическа мъгла."[2]

Произход[редактиране | edit source]

Аналитиченият марксизъм е разбирам като произлизащ от публикацията на Дж.А. Коен Теорията на Карл Маркс за историята: защита / Karl Marx's Theory of History: A Defence (1978). В по-общ план може да се разглежда като произхождащ от пост-военната работа на политически философи като Карл Попър, Х. Б. Актън[3] и Джон Пламенац, които прилагат техниката на аналитичната философия с цел да тестват последователността и научната валидност на марксизма като теория на историята и обществото.

Критика[редактиране | edit source]

Много критици твърдят, че аналитичният марксизъм изхожда от грешни методологични и епистемологични предпоставки. Докато аналитичните марксисти отхъврлят "диалектически ориентирания" марксизъм като "глупости" ("bullshit"), други твърдят, че отличителната черта на марксистката философия е загубена, ако тя бъде разглеждана "не-диалектично". Според тази гледна точка аналитичният марксизъм грешно характеризира интелектуалната активност като възникваща в изолация от борбите, които са конститутивни на нейната социална и политическа конюнктура, и в същото време прави твърде малко за да се намеси в тази конюнктура.

Развитие[редактиране | edit source]

Като проект аналитичният марксизъм в голяма степен изчезва след края на 1990-те. Основните автори се насочват към други области като моралната и политическа философия (Cohen, van Parijs), демократичната теория, включваща икономически модели (Roemer, Elster, Bowles), но други като продължават да се идентифицират с марксизма или дори смятат себе си за аналитични марксисти.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Cohen, G. A. (2000a) Karl Marx's Theory of History: A Defence (Expanded Edition). Oxford: Oxford University Press. ISBN 0-19-924206-2
  2. Miller, D. (1996) London Review of Books, 31 октомври 1996
  3. Acton, H. B. (1955). The Illusion of the Epoch: Marxism-Leninism as a Philosophical Creed, Cohen and West
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Analytical Marxism“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.