Анафора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Анафора (от гръцки ἀναφορά повторение) е стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на два или повече стиха, строфи или изречения.

Използва се, за да усили значението на конкретната дума или фраза, да придаде повече емоционалност и благозвучие на лириката. Анафората често се използва и в реторичната реч, както и в фолклорното песенно творчество.

Подобна стилистична фигура е епифората, но при нея повторението се явява в края на стиха.

Примери за анафора[редактиране | edit source]

Три са видовете анафора. [1]

Слезни там и с удари верни
разбивай, разлюшквай, руши,
разкъртвай тез пластове черни,
тез робски души!


Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сирота вдовица
и как теглят без дом дечица...


  • Синтактична анафора. Пример от „Дончо войвода и Мургаш“, народна песен:
Да си земята отнемем,
да си децата откупим,
да си жените избавим,
да си бащите поменем,
да си за майки отмъстим!

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Примерите са от Речник на литературните термини, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1969

Външни препратки[редактиране | edit source]