Андреас ван Куик
| Андреас ван Куик | |
| епископ на Утрехт | |
| Роден |
около 1070 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква |
| Семейство | |
| Баща | Херман I фон Малсен |
| Андреас ван Куик в Общомедия | |
Андреас ван Куик (на немски: Andreas von Kuik (Cuyk); на нидерландски: Andries (Andreas) van Cuijk (Cuyck); * ок. 1070; † 23 юни 1139) от фамилията Дом Куик, е 25. епископ на Утрехт (1128 – 1139).
Произход и духовна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Той е вторият син на Херман I фон Малсен († ок. 1080), граф на Куик, и съпругата му Ида Булонска, дъщеря на граф Йосташ II дьо Булон († 1085) и принцеса Ида Лотарингска († 1113).[1] Брат е на Хайнрих I († пр. 9 август 1108), бургграф и господар на Утрехт (1128 – 1139), и на Гофрид († сл. 1135), който е духовник в Ксантен и през 1131 г. избран за архиепископ на Кьолн, но не е признат от император Лотар III.
Андреас фон Куик първо е провост в Емерих, архидякон и провост на „Св. Ламберт“ в Лиеж (1119). През 1128 г. е избран от катедралния капител за епископ на Утрехт. Той помага на импедратор Лотар III. Разбира се и с новия император Конрад III, който помага на него и братята му.
Заедно с Петронила Лотарингска-Холандска, вдовицата на граф Флоренс II от Холандия, той основава женски манастир в Рейнсбург в Южна Холандия.
Умира на 23 юни 1139 г. и е погребан в катедралата на Утрехт.[2]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Heinrich Leo: Zwölf Bücher niederländischer Geschichten. Teil 1. Halle, 1832 917f.
- Johann Ludwig von Groote: Chronologisches Verzeichnis der Erzbischöfe, Bischöfe, päpstlichen Statthalter und Aftererzbischöfen zu Utrecht. Augsburg, 1792 S.44f.
- Andreas van Cuyck, in: Biografisch Woordenboek der Nederlanden (1852)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Andreas z Kuyc Bischof v. Utrecht, ww-person.com
- ↑ Andreas Cuyk, Bishop of Utrecht, fmg.ac