Анжамбман

Анжамбман (от френски enjambement, „пренасяне“) означава пренасяне на част от фразата от един стих в началото на следващия, при което се получава краестишна ритмическа пауза, несъвпадаща с паузите произлизащи от синтактичния строеж на изречението. Този пренос в съчетание с цялостната интонация на стихотворението може да придобие своеборазно емоционално значение и чрез него да се подчертават по смисъл думите в края на стиха.

Различават се няколко вида анжамбман: стихов, строфичен и сричков.

• При стиховия анжамбман фразата започва в края на един стих и продължава в следващия стих на същата строфа. В края на строфата няма анжамбман, там ритмическата и синтактичната пауза съвпадат. Пример:

Тук първи път чух възглас: – Престани

да вярваш и да дириш – забранен е

на любовта плодът – и в зли страни

мечтите ти навек ще бъдат пленни.

Из „Пловдив“, Димчо Дебелянов

• При строфичния анжамбман преносът на фразата става между строфите. Пример:

Че все пак пленник аз останал съм —

от гибелния град пленен –

и пак след кратко разкаяние

в зори през тих и ведър ден

ще свия с трепет малка китчица

от росен лист и пресен цвят

и ще се върна през тръстиките

обратно в гибелния град.

Из „Кръг“, Асен Разцветников

• При сричковия анжамбман, който се среща най-рядко, пренос се налага, когато думата в края на стиха със своя сричков обем надхвърля определения сричков обем на стиха. Тогава крайните срички от думата се пренасят в началото на следващия стих. Пример:

Под честити

небеса

модри сенки сплитат

тъмни дървеса.

Ромолят предвечни-

те води.

Колко са далече

бистрите звезди!

Николай Лилиев

Източници

• „Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968