Анжамбман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Анжамбман (от френски enjambement, „пренасяне“) означава пренасяне на част от фразата от един стих в началото на следващия, при което се получава краестишна ритмическа пауза, несъвпадаща с паузите произлизащи от синтактичния строеж на изречението. Този пренос в съчетание с цялостната интонация на стихотворението може да придобие своеборазно емоционално значение и чрез него да се подчертават по смисъл думите в края на стиха.

Различават се няколко вида анжамбман: стихов, строфичен и сричков.

  • При стиховия анжамбман фразата започва в края на един стих и продължава в следващия стих на същата строфа. В края на строфата няма анжамбман, там ритмическата и синтактичната пауза съвпадат. Пример:
Тук първи път чух възглас: — Престани
да вярваш и да дириш — забранен е
на любовта плодът — и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.
Из „Пловдив“, Димчо Дебелянов
  • При строфичния анжамбман преносът на фразата става между строфите. Пример:
Че все пак пленник аз останал съм —
от гибелния град пленен —
и пак след кратко разкаяние
в зори през тих и ведър ден
 
ще свия с трепет малка китчица
от росен лист и пресен цвят
и ще се върна през тръстиките
обратно в гибелния град.
Из „Кръг“, Асен Разцветников
  • При сричковия анжамбман, който се среща най-рядко, пренос се налага, когато думата в края на стиха със своя сричков обем надхвърля определения сричков обем на стиха. Тогава крайните срички от думата се пренасят в началото на следващия стих. Пример:
Под честити
небеса
модри сенки сплитат
тъмни дървеса.
Ромолят предвечни-
те води.
Колко са далече
бистрите звезди!
Николай Лилиев

Източници[редактиране | edit source]

  • „Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968