Антидифамационна лига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Антиклеветническата лига (на английски: Anti-Defamation League, ADL), е американска правозащитна и политическа организация, чиято цел е борба срещу антисемитизма и другите форми на нетърпимост към евреите.

История[редактиране | edit source]

Антиклеветническата лига е основана през 1913 г. по конкретен повод за борба с антисемитизма и антисемитите и като клон на еврейската организация "Бней Брит". Седалището й е в Ню Йорк, като разполага с 30 офиса в САЩ и 3 клона в други държави, в т.ч. в Йерусалим и Москва. Годишният й бюджет е 50 милиона долара с директор Абрахам/Авраам Фоксман. [1]

Поводът за учредяването на организацията е съдебният процес срещу 29-годишния евреин Лео Франк, който като мениджър на фабриката на баща си е осъден за изнасилването и убийството на 13-годишната работничка във фабриката Мери Фейгън. Лео Франк получава смъртна присъда за престъпленията си, обаче губернаторът на щата Джорджия по това време се възползва от правото си да замени това наказание на Лео Франк с доживотен затвор. Местната общност воглаве с повечето видни граждани на Атланта организира отвличането от затвора на Лео Франк с публичното му линчуване за назидание в стил Ку-клукс-клан, за което се разчува не само в САЩ, но и по света.

Седемдесет години след инцидента американският журналист Стив Они публикува книгата си "И мъртвите възкръсват: убийството на Мери Фейгън и линчуването на Лео Франк" [2], в която излиза със свой прочит за страшната история, анализирайки документите по/от делото и интервюирайки хора имали отношение към случая, достигайки до две заключения:

  1. Лео Франк е невинен;
  2. Организаторите и участниците в линча са най-уважаваните граждани на щата, в т.ч. губернатор, съдия и председател на Комитета на асамблеята на държавните затвори. [3]

Дейност[редактиране | edit source]

Според Антиклеветническата лига броят на антисемитите в САЩ през 21 век е 35 милиона. [4] През 2003 г. Антиклеветническата лига заявява, че във филма на Мел Гибсън "Страстите Христови" има оскърбителни епизоди, които допринасят за разпространението на антисемитизма, на което обвинение Гибсън реагира остро. [5] През 2007 г. председателят на лигата заявява, че у дома си в Америка, тя си партнира и сътрудничи успешно с ФБР и полицията. [6] По случай 100-годишния юбилей от учредяването й през 2013 г. почетен гост на събитието е Росен Плевнелиев, който преди речта си на форума е представен на членовете й от директора Ейбрахам Фоксман. [7]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Traub, James. Does Abe Foxman Have an Anti-Anti-Semite Problem? // The New York Times, 14 января 2007. (англ.) (Проверено на 14 октомври 2010)
  2. Oney, Steve. And the Dead Shall Rise: The Murder of Mary Phagan and the Lynching of Leo Frank. New York: Random House, 2003.
    According to «Publishers Weekly», «Oney carefully maps the history of the Jewish community in the South; the role that New York newspapers played in publicizing the trial and attacking anti-Semitism; and the complex role that racism and the interactions between black and white Georgians played in Frank’s conviction».
  3. Виктор Коршиков. Самосуд в Мариэтте. — «Русский базар», 11 ноември 2003 г. (Проверено на 14 октомври 2010)
  4. В США 35 миллионов антисемитов // Jewish.ru, 20 февраля 2008. (Проверено на 14 октомври 2010)
  5. Мел Гибсон: я не антисемит! // Би Би Си, 25 июня 2003. (Проверено на 14 октомври 2010)
  6. Эйвин, Михаил. «Скажем ксенофобии — „НЕТ“!» // «Еврейский обозреватель», декабрь 2007. (Проверено на 14 октомври 2010)
  7. Росен Плевнелиев: Със спасяването на еврейската общност българският народ спаси и себе си. [1] Президент на Република България, 1 май 2013 г. (Проверено на 23 май 2013)

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]