Антонио Митрикески
| Антонио Митрикески Антонио Митриќески | |
| северномакедонски режисьор | |
| Роден |
1 февруари 1961 г.
|
|---|---|
| Семейство | |
| Баща | Боро Митрикески |
| Уебсайт | |
Антонио Митрикески (на македонска литературна норма: Антонио Митриќески) е режисьор от Северна Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 1 февруари 1961 година в град Скопие, тогава във Федеративна народна република Югославия, в семейството на скулптора Боро Митрикески. Завършва Висшето държавно училище за филм и телевизия в Лодз, Полша. Прави докторат на тема „Теория и практика на документалния филм (Казимиеж Карабаш, Столе Попов, Маъкъл Мур)“.[2] Започва да снима филми от 1985 година. Работи като преподавател по филмова и телевизионна режисура във Факултета за драматични изкуства на Скопския университет.[3]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- 1985 г. – Специална награда от град Лодз за „Двубой“ и „Ден“
- 1991 г. – ФЮКФ, Белград, Златен медал Белград за „Любовта на Кочо Топенчаров“
- 1997 г. – МФФ „Братя Манаки“, Битоля, Награда от публиката за „Преко езерото“
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- 2014 г. – „Деца на слънцето“ (Режисура)
- 1991 г. – „Любовта на Кочо Топенчаров“ (Режисура, сценарий)
- 1997 г. – „Преко езерото“ (Режисура, сценарий)
- 2003 г. – „Като лош сън“ (Продуцент, режисура, сценарий)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Trenčovski, Goran. Orbis pictus: makedonskata filmska i TV-režija i drugi tekstovi Edicija Intermedia. Magor, 2001. ISBN 9789989851490.
- ↑ Митриќески, Антонио. Теорија и практика на документарниот филм // Проект Растко Македонија. 2010. с. 275.
- ↑ Василевски, Георги. Поетика на стоицизмот // Кинопис 19 (10). 1998. с. 101-105.
