Анхалт-Кьотен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на херцогство Анхалт-Кьотен

Княжеството Анхалт-Кьотен (на немски: Fürstentum Anhalt-Köthen) е историческа територия на Свещената Римска империя в Германия с прекъсвания от 1396 до 1847 г., принадлежи от 1847 до 1863 г. към Анхалт-Бернбург и след това е присъединено към херцогство Анхалт. Управлявано е от князете на Анхалт-Кьотен от род Аскани. Столица на княжеството е град Кьотен.

Между 1382 и 1392 г. княжеството Анхалт-Цербст е управлявано от тримата братя Зигисмунд I, Албрехт III и Валдемар III, докато Валдемар III умира през 1392 г. През 1396 г. двамата братя разделят княжеството Анхалт-Цербст на Анхалт-Кьотен и Анхалт-Десау. През 1475 г. управляващата фамилия се прекратява.

Със смъртта на Волфганг през 1566 г. управляващата фамилия отново изчезва. През 1570 г. княжеството Анхалт е отново обединено, но през 1603 г. е наследствено разделено на Княжество Анхалт-Десау, Княжество Анхалт-Бернбург, Княжество Анхалт-Кьотен, Княжество Анхалт-Пльотцкау (1611) и Княжество Анхалт-Цербст. През 1665 г. княжеството Анхалт-Кьотен e наследено от Анхалт-Пльотцкау. Линията започва да се казва Анхалт-Кьотен-Пльотцкау.

През 1765 г. Фридрих Ердман (1731–1797) получава от бездетния си чичо граф Йохан Ердман фон Промниц подарък племенното господство Плес в Горна Силезия и основава Секундогенитура Анхалт-Кьотен-Плес.

През 1806 г. княжеството Анхалт-Кьотен е издигнато на херцогство. Последният, още малолетен херцог Лудвиг Август от линията Анхалт-Кьотен-Пльотцкау умира през 1818 г. Княз Фридрих Фердинанд фон Анхалт-Кьотен-Плес става след това херцог на Анхалт-Кьотен. Херцогската фамилия изчезва през 1847 г., херцогството отива към Анхалт-Бернбург и е съуправлявано от Анхалт-Десау. През 1863 г. е в херцогство Анхалт на херцог Леополд IV Фридрих фон Анхалт-Десау (1794–1871).

Източници[редактиране | edit source]

  • Edgar Liebmann, Die Verfassung des Herzogtums Anhalt-Köthen von 1810/11. In: Hartwig Brandt/Ewald Grothe: Rheinbündischer Konstitutionalismus (= Rechtshistorische Reihe, Bd. 350). Frankfurt am Main 2007, S. 105–116, ISBN 978-3-631-56489-9.