Аполон и Дафне
 |
| Аполон и Дафне |
| Джовани Лоренцо Бернини, |
| 1622—25 |
| мрамор |
| скулптура |
| 243 см |
| галерия Боргезе, |
| Рим |
"Аполон и Дафне" (на италиански: Apollo e Dafne) е мраморна скулптура в стил барок, дело на италианския скулптор Джовани Лоренцо Бернини, изваяна в периода 1622-1625, която днес се намира в галерия Боргезе в Рим. Сюжетът се основата на един от разказите, включени в "Метаморфози" на Овидий.
[редактиране] Сюжет
Изобразен е епизодът от древногръцката митология, в който богът на Слънцето Аполон преследва прекрасната нимфа Дафне. Когато Дафне вижда, че Аполон я настига, моли за помощ боговете и те я превръщат в лаврово дърво. Скулптурата представя точно мига, в който Аполон настига бегълката, но палците на ръката на Дафне вече се превръщат в клонки, а краката ѝ в корените на дървото.
В историята Аполон, богът на пророчествата, вижда младия Ерос, бога на любовта, да играе с неговите лък и стрели и му прави забележка: „Какво ще направиш ти с такива военни оръжия? Остави ги за по-достойните.” Като отмъщение за тази обида Ерос пронизва Аполон с една от златните си стрели, за да се влюби неизбежно в красивата нимфа Дафне, дъщеря на речния бог Пеней. Ерос пронизва и Дафне, но с оловна срела, за да бъде подсигурено, че тя няма да отвърне на любовта на Аполон. Стрелата имала толкова силно въздействие, че незбавно подтиква нимфата да отхвърли всичките си любовници. Въпреки желанията на Пеней да има зет и внуци, Дафне моли да остане неомъжена и той неохотно се съгласява.
Аполон моли Дафне да отговори на любовта му, но тя се опитва да избяга от него. Докато тя бяга той все повече се пленява от нейната красота. Аполон става нетърпелив и скоро, с помощ от Ерос, я настига. Изнемощяла, Дафне моли баща си за помощ точно когато Аполон я настига. В същото време кожата на Дафне се превръща в дървесна кора, косата в листа, ръцете в клони, стъпалата в корени, а главата ѝ в корона на дърво. Само за миг Пеней превръща дъщеря си в лаврово дърво, за да я защити. След преобразяването ѝ Аполон продължава да прегръща дървото. Той прави венец от няколко клонки и листа, които отрязва, и провъзгласява лавъра като свещено дърво.
Бернини е уловил драматичния момент на трансформацията на Дафне и е портретувал различните стадии на нейното преобразяване. Някои от фрагментите напомнят на елинското изкуство.
През елинския период Аполон е изобразяван по-женствен - слаб, млад, с женска прическа. Така е портретуван и от Бернини. Част от иконографията на Аполон е лавровото дърво и венеца, произлизащи от историята на Овидий.
Въпреки, че Аполон бил сдържан и умеел да сдържа емоциите си, той настойчиво и напразно преследва Дафне. Чрез провала му тази скулптура подсказва за неспособността му да спечели сърцето на девойката и нейната преданост.
