Аргумент към авторитета
Аргументът към авторитета или позоваване на авторитет или апел към нелегитимен авторитет (на латински: Argumentum ad verecundiam — „аргумент към скромност“) в логиката, реториката и критичната мисъл е вид грешна логическа аргументация, съгласно която някакво твърдение се твърди за вярно заради това, че се потвърждава от авторитетен източник.[1][2]
Грешка е налице, когато посоченият авторитет в действителност не е легитимен авторитет по обсъждания въпрос; когато не е квалифициран да даде надеждни твърдения за обсъжданото.[3][4] Този аргумент е важна част от т.нар. неформална логика.
Етимология [редактиране]
За пръв път аргументът е използван от английския философ Джон Лок в неговия труд „Опит върху човешкия разум“ (Essay Concerning Human Understanding, 1690, кн. IV, ч. XVII). Латинската дума verecundia означава „скромност“, а изразът Argumentum ad verecundiam — буквално „аргумент към скромност“. Лок обяснява донякъде афористично смисъла на употребения термин така:
| „ | Когато някои хора постигнат високо обществено положение, другите считат за нескромно да омаловажават достойнството им и да полагат на съмнение авторитета им. | “ |
Източници [редактиране]
- ↑ Александрова, Д. (1997). Риторическата аргументация — същност на продуктивния диалог в обучението. Сп. „Педагогика“, бр. 5, стр. 43.
- ↑ Bassham, G., et al. (2011). Critical thinking: a student’s introduction. New York, NY: McGraw-Hill. ISBN 978-0-07-340743-2, pp. 69.
- ↑ ((en)) Fallacy: Appeal to Authority. // The Nizcor Project. Посетен на 07.09.2012.
- ↑ Jackson, D., & Newberry, P. (2012). Critical Thinking: A User’s Manual. Boston, MA: Wadsworth. ISBN 978-0-495-81407-8, pp.94-101.
