Археогенетика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Археогенетиката е термин изкован от британската археоложка Колин Ренфрю. Той се отнася до прилагането на молекулярната популационна генетика на хуманоидите към изучаването на историята.

Методите които използва археогенетиката са:

  1. ДНК анализ на и от археологически останки (древна ДНК);
  2. ДНК анализ на съвременни популации (хора, вкл. домашни животни и растения), с цел да се проучи човешкото минало и генетичното наследство на човешкото взаимодействие с биосферата, както и
  3. прилагането на статистически методи на молекулярната генетика към археологическите данни.

За предшественик на археогенетиката, която е нова социално-хуманитарна дисциплина, се приема изучаването на кръвните групи, съотнесени към другите генетични маркери и носители на генетична информация - езикови и етнически групи, както и връзките между тях. Тази практика на използване на класическите генетични маркери за изследване на праисторическите популации на Европа започва през 60-те години на 20 век, като е повсеместно възприета с излизането на труда "История и география на човешките гени" (The History and Geography of Human Genes) през 1994 г.

По-насетне археогенетиката анализира генетичната история на основни земеделски култура (като пшеница, ориз, царевица), както и на домашни животни (например крави, кози, свине, коне). Предложените модели на хронология и биогеография на тяхното опитомяване и последващо отглеждане се базират върху данни главно на митохондриалната им ДНК.

Археогенетиката е с акцент върху еволюцията на човека, и като самостоятелна такава се развива през 21 век, а генетичните изследвания на домашни растения и животни са допълващи я способи.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Cann, R.L., Stoneking, M., and Wilson, A.C., 1987, Mitochondrial DNA and human evolution, Nature 325; pp 31-36
  • Cavalli-Sforza, L. L., Menozzi, P., and Piazza, A., 1994, The History and Geography of Human Genes. Princeton: Princeton University Press.
  • Renfrew, A.C., and Boyle, K.V., (Eds), 2000, Archaeogenetics: DNA and the population prehistory of Europe. Cambridge: McDonald Institute for Archaeological Research.
  • Indian Genome Variation Consortium. Genetic landscape of the people of India: a canvas for disease gene exploration. // Journal of Genetics 87 (1). 2008. с. 3–20. [1]
  • Amorim A (1999) Archaeogenetics. Journal of Iberian Archaeology 1: 15-25
  • Pauling L, Zuckerkandl E (1963) Chemical paleogenetics: molecular restoration studies of extinct forms of life. Acta Chem. Scand 17: 89
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Археогенетика“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.