Атанас Димов
| Атанас Димов | |
| български революционер | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Атанас Иванов Димов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1877 година[2] в радовишкото село Воиславци, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на Иван Димов и Дана Димова. Присъединява се към ВМОРО и активно участва в освободителното движение. Влиза в четата на Стамен Темелков.[1]
След като Радовишко попада в Кралство Сърбия, Димов продължава да се занимава с революционна дейност и подкрепя възстановената Вътрешна македонска революционна организация. Арестуван е от властите и държан близо 7 месеца в затвора без присъда.[1]
Женен за Веселинка Димова и имат син Александър.[1]
На 27 март 1943 година, като жител на Воиславци, подава молба за българска народна пенсия. В моблата си пише: „Всичко това, което работех, работех с пълно съзнание, че в Македония живеят българи, които трябва да бъдат свободни и присъединени към майката-отечество България“. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 23.
- ↑ Към 27 март 1943 година е на 66 години.
