Атлатъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атлатъл
Начин на използване
Праисторически образци на атлатъл от Сев. Америка


Атлатълът или копиехвъргачката е приспособление за хвърляне на метателни копия (дротици). То значително увеличава силата и дължината на полета на хвърленото копие. Името произхожда от названието, използвано в езика нахуатъл.

В Северна Америка атлатълът е бил широко използван от ловците, носители на културите Кловис и Фолсъм преди 8-10 хил. год. С това оръжие те ловували успешно представителите на съществуващата тогава мегафауна – мамонт, мастодонт, дългорог бизон, гигантски ленивец и др. В повечето области на Америка атлатълът е изместен постепенно от лъка и стрелите преди 3-4 хил. год. Като ловно и бойно оръжие той се запазва до историческо време сред племената пуебло в Северна Америка и при народите от Мезоамерика. Науа (ацтеките), от чийто език е взаимствано името на това оръжие, го използват до епохата на испанското завоевание. В по-късно време, практически до наши дни, атлатълът се използва от австралийските аборигени, които го наречат вумера.

Атлатлът позволява да се изстрелват леки копия, които развиват скорост от около 100 км/ч. Съществуват множество варианти на конструкцията на атлатъла. Той се състои от тяло, често пъти със специален канал, върху което ляга края на дръжката на копието и кука в задния край, с помощта на която копието се изстрелва. Различните типове атлатъл могат да бъдат с гнезда за пръстите или без такива. Дължината на атлатъла варира от 40 до 80 см.