Атрибутивна теория

Атрибутивната теория е социално психологическа теория развита от Фриц Хайдер, Харолд Кели, Едуард Джоунс и Лий Рос.

Теория е свързана с начините, по които хората обясняват (или атрибутират, приписват) поведението на другите или на себе си (самоатрибуция) с нещо друго. Тя разглежда как индивидите "атрибутират" причините за събитията и как това когнитивно възприятие влияе на тяхната полезност в организация.

Ковариационна теория

Развита от Харолд Кели, тя изследва как хората решават дали ще бъдат направени вътрешни или външни атрибуции.

Теорията разделя начините по който хората атрибутират причините на два вида/

• "Външната" или "ситуационна" атрибуция определя причината във външен фактор, като времето.
• "Вътрешната" или "дисципозиционна" атрибуция определя причината вътре в човека, като собственото ниво на интелигентност или други променливи, които правят индивида отговорен за събитието.

Ковариационният модел е разработен от Кели.

Източници

• Heider, Fritz. (1958). The Psychology of Interpersonal Relations. New York: John Wiley & Sons. ISBN 0-471-36833-4
• Woolfolk, Anita (2007). Educational Psychology. Boston, MA: Pearson Education, Inc..
• Vockell, Edward L (2001). Chapter 5, Educational Psychology: A Practical Approach.

Външни препратки

• Статия за атрибутивната теория в Психология Журнал
• Essay on Attribution by Steve Booth-Butterfield of West Virginia University (1996)
• "From Attributions to Folk Explanations: An Argument in 10 (or so) Steps" (Bertram Malle, University of Oregon, 2002).

В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.