Батерия AAA
Батерия AAA (също микро или типоразмер R03 по IEC (да не се бърка с размера R3, който е ⌀ 13,5 mm × 25,0 mm) е общо означение за стандартизиран, широко разпространен размер на батерии. Те са изобретени от Самюел Рубен и Филип Роджърс Малори и пуснати на пазара през 1964 г. под марката Duracell.[1] Въпреки това, компанията EVEREADY пише на сайта си, че е изобретила този тип батерии още през 1911 г.[2]
Съществуват също и литиево-йонни акумулатори с изходно напрежение 1,5 V; но те не същински акумулатори. Това са сложни съставни изделия, съдържащи 3,7 V литиево-йонен акумулатор, контролер на зареждане и изходен преобразувател в AAA корпус.
Общо[редактиране | редактиране на кода]
Това са цилиндрични кръгли батерии с диаметър от 9,5 до 10,5 mm и височина от 43,3 до 44,5 mm (в правилата на IEC 60086-1 са посочени само двете максимални стойности). Това води до обем от около 3,5 до 3,8 cm³. Въпреки идентичната структура, те не трябва да се сравняват с по-големите батерии AA, респ. батерии „Mignon“. Микробатериите се произвеждат с помощта на различни електрохимични системи, които могат да се различават значително по отношение на номинално напрежение, капацитет, товароспособност и строеж.[3] В зависимост от системата, други, често специфични за производителя, обозначения се използват за непрезареждащи се и презареждащи се микробатерии. Най-често срещаните модели се различават по издръжливост и производителност.
Микробатериите се използват предимно в малки, често преносими, електрически и електронни устройства. Примери са безжични телефони, малки радиостанции (уоки-токи), пейджъри, цифрови фотоапарати, PDA, MP3 плейъри, компютърни мишки, играчки, фенерчета, лазерни показалки, калкулатори, часовници и пултове за дистанционно управление.
Преглед на типовете[редактиране | редактиране на кода]
| Електрохимична система |
Номинално напрежение, V |
IEC | ANSI | Друго означение | Типичен капацитет, mAh |
Типична енергия, Wh |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Батерии без презареждане (първични източници) | ||||||
| Алкално-манганова | 1,5 | LR03 | 24A, 24AC | AM4, AM-4, MN2400, MX2400, E92, X92, EN92, 4003, 4103, 4203, 4703, 4903 | 1200 | 1,8 |
| Цинково-въглеродна | 1,5 | R03 | 24D, 24F | UM4, UM-4, 1212, 3003, 3703 | 500 | 0,75 |
| Литиево-желязосулфидна | 1,5 | FR03 | 24LF | L92 | 1200 | 1,8 |
| Никел-оксихдроксидна | 1,7 | ZR03 | – | NX2400 | ||
| Презареждаеми батерии (акумулатори) | ||||||
| LSD-никел-металхидрид | 1,2 | HR03 | 1.2H1 | 750 | 0,9 | |
| Никел-металхидрид | 1,2 | HR03 | 1.2H1 | 5303, 5603, 5703 | 1000 | 1,2 |
| Никел-кадмий | 1,2 | KR03 | 1.2K1 | CH12, 5003 | 500 | 0,6 |
| Никел-цинк | 1,6 | 550 | 0,9 | |||
| Литиево-йонен | 3,7 | 10440 | 450 | 1,7 | ||
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- David Linden, Thomas B. Reddy (Hrsg.): Handbook of Batteries. 3. Auflage. McGraw-Hill, New York 2002, ISBN 0-071-35978-8 (английски).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Tina Kaiser. Warren Buffett schnappt sich den Duracell-Hasen // Die Welt, 2014-11-13. Посетен на 2022-03-12.
- ↑ About EVEREADY® // Посетен на 2022-03-12. (на английски)
- ↑ Batteriebezeichnungen und –kapazitäten